Новородените бебета изглеждат безпомощни и в невъзможност да се справят с каквото и да е ако майка им не е наоколо. Погледнато реално те не могат да ходят, дори не могат да се преместят сами, махат безпомощно с ръце и крака, погледът им не е фокусиран, често двете очи се движат в различни посоки...

Обаче може би не е точно така. Учените отдавна са установили, че бебетата могат да извършват двигателни “подвизи”, които правят възможно първоначалното им оцеляване. Това са тъй наречените рефлекси – движения, които бебетата извършват абсолютно автоматично и които са с тях или още от момента на тяхното раждане или малко след това.

Пример за това е кърменето на бебето - нещо което изглежда толкова лесно и естествено. Още в първите часове от раждането си, кърмачето активно намира, поема и започва да бозае. Това е движение на което никой не го е учил, но което му позволява да задоволи глада си. В тази връзка изплюването на нещо, което изглежда „невкусно” или развалено, също е автоматично. Същото се отнася и за мигателния рефлекс – окото на бебето се затваря, ако към него тръгне нещо. Тук трябва да споменем и това, че бебето е в състояние да се вкопчи в нещо, което му е подадено и така хванато за една ръка да бъде изтеглено цялото. Но този рефлекс е абсолютно автоматичен и не бива да се бърка с преднамереното посягане и вземане на предмет.

Съществува и рефлекс на т.нар. първоначално плуване. Новородени бебета, потопени напълно във вода, автоматично затварят достъпът до кухините стоящи по-долу от гърлото и започват да плуват. Точно като морските бозайници, като от време навреме изплуват за да поемат въздух.

Твърде интересно ми изглежда и още нещо - при екстремен студ малките бебета изпадат в нещо като зимен сън. Това е летаргия, при която се хранят точно като мечките - от натрупаните подкожни мазнини. Така че в зимна виелица най-голям шанс има да оцелее бебето, а не възрастните, които са с него.

Показателен за адаптивността на бебето е и фактът, че неговите кости първоначално са твърде еластични и меки, в сравнение с тези на възрастните. Това означава, че при падане от еднаква височина възрастния човек ще получи фрактура, а бебето - не. Това не изключва образуването на високо децибелен рев, разбира се... Но този факт е малко встрани от темата за рефлексите.

Научните знания във всички области на познанието напреднаха твърде много. Благодарение на възможността да се проследи „от вътре” утробното развитие на бебето, както и да се експериментира веднага след раждането на бебето, позволиха да се осветлят доста въпроси от развитието на човека. Това позволява по-доброто отглеждане и най-вече разбиране на нуждите и потребностите на съвсем малките бебета.