Когато се роди бебе, един от първите моменти е прерязването на пъпната връв. При кучетата, котките и много други бозайници обаче няма лекар, ножица или специална щипка. Майката сама се грижи за всичко. Защо природата е предвидила един начин за животните, а ние, хората, използваме съвсем различен? Отговорът е по-любопитен, отколкото изглежда

Всъщност човешкото бебе не се ражда с биологична необходимост някой непременно да пререже пъпната му връв. Организмът ни разполага с естествени механизми, които постепенно прекратяват кръвообращението през нея след раждането. Това, че днес използваме медицински инструменти, е свързано най-вече с безопасността, хигиената и развитието на акушерските грижи.

Пъпната връв има собствен механизъм за защита

През деветте месеца на бременността пъпната връв е жизненоважната връзка между бебето и плацентата. Чрез нея то получава кислород и хранителни вещества, а отпадните продукти от обмяната се отвеждат обратно към плацентата.

Вътре в пъпната връв преминават три основни кръвоносни съда – две артерии и една вена. Те са обградени от специална желеподобна съединителна тъкан, известна като Вартонова пихтия (Wharton's jelly). Тя предпазва съдовете от притискане и усукване, докато бебето се движи в утробата.

След раждането започва забележителен естествен процес. Кръвоносните съдове, особено пъпните артерии, имат способността бързо да се свиват. Изследвания показват, че тяхната специфична вътрешна структура подпомага затварянето им, като по този начин се ограничава загубата на кръв.

Това е своеобразна природна защита, която съществува и при много други бозайници. Но тя не отменя необходимостта от безопасно и контролирано отделяне на пъпната връв. Именно затова при съвременните раждания се използват стерилни инструменти и специална щипка.

Как се справят животните и защо хората постъпват различно?

Всеки, който е наблюдавал раждането на котенца или кученца, вероятно е забелязал колко уверено майката се грижи за малките си. Тя почиства новородените, облизва ги и обикновено прегризва пъпната връв със зъби. При много бозайници майката изяжда и плацентата – поведение, което е широко разпространено в животинския свят.

При различните видове обаче има разлики. Някои животни прегризват връвта почти веднага, при други тя може да се скъса при движението на майката или малкото, а при отделни примати се наблюдава и по-продължително запазване на връзката с плацентата.

Хората са поели по друг път още в далечното минало. Използването на инструменти постепенно е позволило пъпната връв да бъде отделяна по по-контролиран начин. Възможно е праисторическите ни предци да са използвали остри камъни, черупки или други подходящи предмети, макар че няма достатъчно преки доказателства кога и как точно е възникнала тази практика.

Развитието на медицината впоследствие превръща прерязването в обичайна част от грижите при раждане. То позволява безопасно отделяне на новороденото, без да се разчита на случайно скъсване на връвта или на нейното постепенно естествено разрушаване.

Интересното е, че въпреки всички различия между хората и животните, основният биологичен механизъм остава сходен. Природата е подготвила организма на новороденото за момента, в който връзката с плацентата вече няма да му бъде необходима.

Защо лекарите все по-често изчакват, преди да прережат пъпната връв?

Тук идва и най-полезната част за бъдещите родители. През последните години медицинските препоръки поставят все по-голямо внимание върху така нареченото отложено клампиране – изчакване за кратък период, преди пъпната връв да бъде притисната и прерязана.

Причината е, че непосредствено след раждането кръвта от плацентата все още може да преминава към бебето. Това му осигурява допълнително количество кръв и желязо, което е особено важно през първите месеци от живота.

Световната здравна организация препоръчва пъпната връв обикновено да не се притиска по-рано от една минута след раждането, като в препоръките се посочва период от приблизително една до три минути. Американският колеж по акушерство и гинекология препоръчва изчакване от поне 30–60 секунди при повечето новородени в добро състояние.

Проучванията показват, че отложеното прерязване може да подобри запасите от желязо на бебето през първите месеци от живота. При недоносените деца също са установени важни ползи, включително по-малка необходимост от кръвопреливане. Съществуват и особености, като леко повишен риск от жълтеница, изискваща лечение със светлина при някои доносени бебета, затова решението се съобразява с медицинското състояние.

Разбира се, има ситуации, в които е необходимо пъпната връв да бъде прерязана по-рано – например при определени усложнения или когато майката или бебето се нуждаят от незабавна помощ.

Любопитна алтернативна практика е така нареченото лотосово раждане, при което пъпната връв изобщо не се прерязва и бебето остава свързано с плацентата, докато връвта не се отдели сама след няколко дни. Въпреки че това е възможно от биологична гледна точка, няма доказани ползи за новороденото, а задържането на плацентата след раждането създава риск от бактериални инфекции. Затова практиката не се препоръчва като заместител на стандартните медицински грижи.

При обичайното прерязване малка част от пъпната връв остава прикрепена към коремчето на бебето. Тя постепенно изсъхва, потъмнява и най-често пада сама в рамките на около 5 до 15 дни. През това време е важно мястото да се поддържа чисто и сухо, без остатъкът да се дърпа или отстранява насилствено. При зачервяване, подуване, неприятно миришещ секрет или кървене е необходима лекарска преценка.

В крайна сметка въпросът защо животните се справят без ножица, а ние използваме медицински инструменти, разкрива нещо интересно за човешкото развитие. Не сме загубили естествената си способност да се отделяме от плацентата – просто сме намерили по-безопасен начин да помогнем на този процес. А съвременната наука ни показва, че понякога най-добрата медицинска намеса включва и малко търпение, преди пъпната връв да бъде прерязана.