Колко време пред екрана е подходящо за малкото дете? Как да реагираме, когато отказва определени храни, и кога можем да говорим за злоядо хранене? Това са въпроси, с които много родители се сблъскват в ежедневието си. Общото между тях е необходимостта от търпение, разбиране и последователност, вместо от строги забрани и настояване.
Темите за дигиталния баланс и хранителните навици бяха във фокуса на разговори с трима специалисти - Александрина Георгиева, обучител по дигитално благосъстояние, Райна Патова, детски логопед, и Маги Пашова, консултант по хранене и сертифициран SOS хранителен терапевт. Те споделят практически насоки за родителите в рамките на инициатива на DEVIN.
Повече общуване и игра отвъд екрана
По-беден речник, трудности със задържането на вниманието и общуването са сред притесненията, с които родителите се обръщат към детския логопед Райна Патова. Според нея ежедневните занимания могат да бъдат ценна възможност за развитие на речта и комуникацията. Съвместните игри, песните с движения и разговорите по време на обичайни дейности помагат на детето да обогатява речника си и да опознава света. Дори когато приготвяме вечерята, можем да назоваваме продуктите, да обясняваме какво правим и да включваме детето според възрастта му.
„Включвайте го в ежедневни дейности, дори да стои до вас, дори да наблюдава“, съветва Райна Патова.
Специалистът обръща внимание и на храненето пред екран. Когато вниманието на детето е погълнато от филмче, то може да пропусне важни възможности да изследва храната, да я докосва, да опознава текстурите и да се храни самостоятелно. Затова споделеното време около масата и възможността детето да участва активно са важни за изграждането на здравословни навици.
Александрина Георгиева, обучител по дигитално благосъстояние и основател на фондация Offline Kids, също поставя акцент върху осъзнатото използване на технологиите. Важно е децата да се научат не просто да ограничават времето пред екрана, а да разбират как да използват дигиталното съдържание критично и безопасно.
„Когато децата разбират, те са много по-склонни да кооперират“, обяснява тя.
Затова разговорите за онлайн съдържанието и ясните обяснения защо определени правила са необходими могат да бъдат по-ефективни от едностранните забрани.
Кога детето е злоядо и как да насърчим интереса към храната?
Отказът от определени храни невинаги означава, че детето е злоядо. В разговора за детското хранене Маги Пашова насочва вниманието към начина, по който малките опознават храната - не само чрез вкуса, но и чрез всички останали сетива. Детето възприема храната чрез нейния вид, аромат, допир и звук. Затова разглеждането, помирисването и докосването също са важна част от процеса, дори когато не са последвани веднага от опитване. Даването на повече самостоятелност и свобода за изследване може да помогне за изграждането на положително отношение към храната. Това понякога означава и повече бъркотия около масата, но е част от ученето и опознаването.
Важна роля има и личният пример на родителите. Ако детето отказва дадена храна, това не означава непременно тя да изчезне от семейното меню. Родителите могат да продължат да я предлагат и да я консумират с удоволствие, без да настояват детето да опита. Повторните срещи с непознатата храна могат постепенно да събудят любопитство - първо детето да я докосне, след това да я помирише или опита малко. Този процес изисква време и не протича с еднакво темпо при всички деца. Основната цел е храненето да не се превръща в поредното изпитание за семейството. Спокойната атмосфера, търпението и възможността детето да участва активно са по-важни от настояването чинията да бъде изядена докрай.
Изграждането на здравословни навици около екраните и храната започва с ежедневните малки избори. А когато родителите дават добър пример, разговарят с децата и им оставят пространство да опознават света със собствено темпо, поставянето на граници може да се случва с повече разбиране и по-малко напрежение.
|
|
|
|
Уеб Дивелъпмънт Груп България ЕООД
Общи условия
За контакти:
0889625462
Форма за коментари: