Планът за замразяване на часовата ставка и замяна на трудовите договори предизвика тревога сред семейства на деца и възрастни с увреждания. Социалният министър обещава запазване на доходите, а родителите настояват за ясни законови гаранции

Промени в Закона за личната помощ предизвикаха остро недоволство сред родители на деца с увреждания и организации на хората, които ежедневно се грижат за свои близки. Поводът е внесен на 10 ноември законопроект от депутати от „Прогресивна България“, който променя определянето на възнагражденията и предвижда преминаване от трудови към специални договори за предоставяне на лична помощ. Към 11 ноември предложенията не са приет закон. Народно събрание на Република България

За семействата зад тези административни формулировки стоят съвсем конкретни въпроси: ще стигнат ли парите за следващата терапия, какво се случва, когато родителят се разболее, и каква сигурност ще има човекът, който е посветил годините си на грижата за друг. Когато детето има нужда от постоянна подкрепа, краят на отчетените часове не означава край на отговорността.

За цялата 2027 г. проектът определя ставка от 5,24 евро за отработен час. Предлага се да отпадне сегашната връзка с минималната работна заплата. Има и съществено уточнение за сроковете: замяната на договорите е предвидена между 1 април и 1 юни 2027 г., а до сключването на новите договори преходна разпоредба запазва включването на добавката за трудов стаж и професионален опит. Следователно замразяването на ставката от януари и преминаването към новия договорен режим са различни промени с различен график

Какво означава това в пари? Според публикувания от Mediapool разчет при запазване на досегашния механизъм ставката догодина би била 5,57 евро. Разликата спрямо предложените 5,24 евро е 33 евроцента на час. При условни 160 отчетени часа това са 52,80 евро по-малко базово възнаграждение спрямо очакваното увеличение, преди данъци и лични осигуровки. Това е илюстративна сметка; индивидуалните часове и крайният доход са различни.

Замразената ставка сама по себе си означава пропуснато увеличение. Отпадането на отделно предвидената добавка за стаж при новия режим поражда друг риск — асистентите, които я получават, да изгубят част от досегашното си възнаграждение, ако няма компенсиращ механизъм. Именно затова уверението, че доходите ще се запазят, има нужда от конкретен отговор: каква сума ще получава същият човек при същия брой часове?

На фона на недоволството министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви: „Няма да допуснем намаляване на възнагражденията на личните асистенти при предлаганите промени в Закона за личната помощ.“ По думите ѝ новият договор ще позволи по-гъвкава подкрепа и включване на повече хора като асистенти. Тя посочи и възможност в отделни случаи възнаграждението да се повиши след преоценка на часовете. Това обаче оставя открит въпроса как ще се гарантира доходът на асистентите, чиито часове останат същите.

Спорът излиза извън размера на месечната сума. Предложеният осигурителен режим запазва задължителното пенсионно и здравно осигуряване, но предвижда осигуряването за общо заболяване и майчинство да бъде по избор. Затова обещанието за запазен осигурителен стаж не изчерпва въпросите за защитата на работещия. Семействата имат нужда да знаят как ще бъдат уредени отпуските, болничните и прекратяването на договорите, особено когато асистентската дейност е единственият им източник на трудов доход.

Сдружение „Родители на деца и възрастни с аутизъм – Русе“ настоява предложенията да бъдат оттеглени. В позицията си организацията подчертава, че много родители нямат реална възможност да започнат друга работа, докато осигуряват необходимата грижа. Разходите за ежедневието, лечението и терапиите продължават, независимо как държавата нарича договора. Възраженията засягат асистентите на хора с увреждания от всички възрасти — темата не приключва с навършването на пълнолетие на детето.

В социалните мрежи тревогата звучи още по-лично. В една от родителските реакции майка на дете с аутизъм пише: „Тази новина ме достига след поредната криза на личното ми дете с аутизъм.“ Тя уточнява, че самата не е личен асистент на детето си. Публикацията показва защо темата засяга и семейства извън механизма за лична помощ: несигурността около подкрепата достига до хора, които и без това ежедневно търсят начин да осигурят спокойствие и грижа. Отделните коментари не измерват общественото мнение, но разкриват съвсем реален страх.

Същия ден парламентът прие на първо четене и по-високи данъчни облекчения за родители, включително предложена допълнителна преференция за определени разходи за децата. Тези текстове също подлежат на окончателно гласуване. Новината за една форма на подкрепа обаче не решава въпросите около друга: семейството, което разчита на личен асистент, трябва да може да планира ежедневието си и след промяната на правилата.

По-гъвкавото предоставяне на лична помощ има смисъл, ако позволява на повече хора да получават необходимата подкрепа. За родителите решаващото е това да бъде съчетано с предвидим доход и ясно разписани права. Конкретни сравнения на възнагражденията преди и след промяната, обяснение на всяко засегнато право и разговор с ползвателите и асистентите биха дали отговори, които общите уверения засега не дават.

Защото грижата продължава и докато законите се обсъждат. Детето има нужда от помощ тази вечер, утре сутрин и през следващия месец. Човекът до него трябва да знае на каква подкрепа може да разчита.