Когато избират име на дете, някои семейства се чудят на кой дядо да го кръстят. Други искат да звучи добре и в чужбина. Трети очевидно смятат, че първата работа на новороденото е да направи впечатление. По възможност още на служителя, който попълва акта за раждане.

Така между семейната традиция, любимия сериал и желанието „да няма друго такова“ се появяват имена, които трудно се забравят. Само че родителите ги избират веднъж, а детето ще трябва да се представя с тях хиляди пъти.

Поводът отново да говорим за това е репортаж на NOVA за необичайните имена в България. Сред посочените примери са Зайо и Мечо, дадени на родени през 2006 г. деца. В Бургас се срещат Меси, Роналдо, Арнолд и Касандра, а сред останалите изброени имена са Сафрида, Кобра, Касиерка и Телефонка. В Малко Търново пък живее дете с името Лъв-Авитохол.

На пръв поглед това е готов материал за весела компания. Футболът, киното, животинският свят и историята са представени достойно. Липсва само класният ръководител, който трябва да прочете всичко това, без да изглежда изненадан.

Има обаче една подробност, която лесно се губи между забавните заглавия. Родените през 2006 г. през тази година навършват 20. Историята със Зайо и Мечо следователно не описва непременно нова мода сред днешните бебета. Зад умилителното за родителите име вече може да стои възрастен човек, който учи, работи и подписва договори.

Още по-любопитно е, че необичайното невинаги е резултат от желание за оригиналност. Един от хората в репортажа, бургазлията Одисей Чимов, обяснява, че носи името на дядо си. За него то е семейно наследство и предимство — хората лесно го запомнят.

Тоест, докато някой страничен наблюдател вече подготвя шегата си за Троянската война, семейството просто е спазило традицията да почете дядото. Същата традиция, заради която в други семейства има по трима Ивановци.

Всъщност имената, заети от животинския свят, също имат далеч по-дълга история от телевизионните репортажи. В изследване на Татяна Брага, публикувано в списание „Български език“ през 2023 г., са разгледани имена на бесарабски българи от XIX век. Сред защитните имена са посочени Вълко и Вълчо, както и форми на Стоян и Желяз. Отделно се срещат имена като Грозьо, свързвани с предпазване от зли очи.

Логиката е била съвсем сериозна: името да помогне на детето да оцелее, да бъде здраво или да остане незабелязано от злото. Онова, което днес би прозвучало като родителска приумица, някога е имало предназначението на защита. Предците ни също са влагали големи очаквания в няколко срички. Просто не са очаквали детето да стане световноизвестен нападател.

Това, разбира се, не означава, че можем да обясним всяко съвременно необичайно име със стар обичай. Показва обаче колко подвеждащо е да обявим непознатото за безсмислено само защото не го чуваме всеки ден.

А какво избират повечето родители? Тук официалните числа развалят малко сензацията.

Според НСИ през 2025 г. най-предпочитаното име за новородено момче е Александър — с 666 деца, следвано съвсем близо от Георги с 662. При момичетата първа е София с 472, пред Мария с 460 и Виктория с 445. София изпреварва Виктория за пръв път от девет години.

Няма масово настъпление на приказните герои към родилните отделения. По върховете на класациите продължават да стоят добре познати имена. Необичайните случаи просто имат едно безспорно медийно предимство: за още един малък Георги трудно се пише сензационно заглавие.

Сравнението във времето е по-показателно от екзотичните примери. През 2015 г. Самуил е на 33-то място сред имената на новородените момчета, а през 2025 г. вече е в първата десетка. Калоян се придвижва от 11-а до трета позиция. Промяната може да се случва и с имена, които никого няма да накарат да поиска повторение на гишето

Държавата все пак има думата, когато родителското въображение прекрачи определена граница. Член 12 от Закона за гражданската регистрация позволява на длъжностното лице да откаже вписването на име, ако то е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ. Родителите избират, но изборът им има законови ограничения.

А ако човек вече носи име, с което не иска да живее? Член 19 предвижда възможност човек да поиска от съда промяна на имената си при подобни проблеми, както и при други важни обстоятелства, които налагат това.

Последното е съществено, защото съдът трябва да прецени основанията. В решение от 16 януари 2023 г. Районният съд в Поморие отхвърля молба за промяна на собствено име: според съда не са доказани важни обстоятелства, а изложените лични съображения не са достатъчни. Един конкретен случай, който показва защо „като порасне, ще си го смени“ е доста небрежно успокоение.

Най-разумният тест за бъдещо име вероятно е съвсем битов. Освен да го прошепнат над бебешкото креватче, родителите могат да го кажат на глас като представяне на възрастен човек. По телефона. На интервю за работа. При записване на час за лекар. Дали звучи така, както искат? И дали са готови самите те да го носят?

Рядкото име може да бъде красив подарък, семейна история или нещо, с което човек се гордее. Одисей от Бургас е добър пример. Не е необходимо всички деца да се поберат в първата десетка на НСИ.

Но между желанието детето да има собствен облик и желанието родителят да блесне има разлика. Добре е тя да бъде изяснена преди акта за раждане. Защото аплодисментите за оригиналност остават за мама и татко. Обясненията на гишето — за детето.