Децата са утешението на родителите в старостта им. Според психолози толкова познатия страх от старостта се състои от няколко неща: страх от смъртта, от самотата, немощта и външната непривлекателност, както и от бедността. Почти всички тези фобии се притъпяват, ако наоколо има грижовни и благодарни деца. Доста често обаче дъщерите и синовете порастват бързо, стават самостоятелни, женят се и купуват собствени жилища. Те не звънят всеки ден на родителите си и връзката между дете и родител постепенно се губи. Трябва да се разбере обаче че материалната помощ, която оказват повечето деца на възрастните си родители е само формално внимание. Необходимо е нещо много повече.

Преди всичко още от самото начало децата трябва да бъдат възпитавани на уважение към старостта, на това мнение са психолози. Те трябва да се учат да помагат и да са наясно, че един ден хората, които са треперили за тяхното здраве още от самото им раждане, ще се нуждаят от тяхното внимание, обич и безрезервна подкрепа.