Сигурно много родители са си поставяли въпроса, слушайки замечтаното си дете дали детските измислици са просто фантазия или лъжа. Как може да се постави граница между двете понятия? Все пак възпитанието на детето зависи от това как родителите ще реагират на неговите измислици.

Детските психолози разграничават няколко вида измислици. Разглеждането им ще помогне по-добре да се разбере кое е лъжа, кое творческа фантазия и защо трябва да се внимава за някои от тях.

Първият вид измислица-това е самозащитата. Понякога родителите сами провокират децата на такъв вид защита-заради счупена чаша или петно на дрехата. За да не бъде наказано детето е готово по всякакъв начин да се защити дори да си измисли оправдание. Това ще бъде избегнато, ако се използва по-мек метод на възпитание без излишни физически или психологически наказания.

Вторият вид са предизвикани от невъзможността да се получи желаното по друг начин. Големият брой забрани със сигурност ще предизвика в детето желание да измисли причина поради която на всяка цена да получи желаното.

Още един вид детски измислици са свързани с етикета. Към такава лъжа родителите често сами провокират децата. Етикетът изисква споделянето само на хубавото затова важното понякога остава прикрито.

Причина за детска измислица е чувството на срам. Ако има такова чувство едва ли някой би желал да споделя негативните си достижения.

Доста често децата измислят какво ли не, само за да поддържат интереса към себе си.

За да се определи дали детето лъже психолозите съветват не само да се слуша какво говори детето, но и внимателно да се следи езика на жестовете. Дете, което лъже често подсъзнателно прикрива устата си с ръка, не гледа в очите или прекалено много се втренчва в тях.

В този случай трябва да се намери правилното решение на проблема. За да се каже истината детето не бива да бъде провокирано да изрича следваща лъжа. Родителите трябва да покажат, че такова поведение много ги разочарова, без обаче да се прибягва до физически наказания.