„Не го обърквайте с два езика, докато не проговори.“ Този съвет продължава да се дава на родители, въпреки че научните данни казват друго. Ново изследване проследява дори недоносени деца – група с повишен риск от езикови затруднения – и не открива доказателства, че двуезичната среда забавя развитието им

„Вкъщи говорим на български, но в детската градина всичко е на английски. Няма ли да се обърка?“

„Майката говори на български, бащата – на немски. На какъв език трябва да говорим на детето?“

„На две години още няма много думи. Да не спрем втория език, докато проговори?“

За семейства, в които се използват два или повече езика, тези въпроси могат да се превърнат в сериозен източник на тревога. Особено когато детето на съседите вече прави изречения, а вашето казва една дума на български, друга на английски и понякога събира двете в нещо, което звучи като собствен езиков експеримент.

И тогава почти неизбежно се появява съветът:

„Първо нека научи единия език. После добавете другия.“

Проблемът е, че науката не го подкрепя. Ново изследване, публикувано на 9 септември 2026 г. в Journal of Developmental & Behavioral Pediatrics, разглежда точно този въпрос при особено интересна група – недоносени деца между 24 и 30 месеца. 

Изборът не е случаен. Недоносените деца могат да имат по-висок риск от определени затруднения в развитието, включително в езиковата област. Ако два езика действително представляват допълнителна тежест за развиващия се мозък, логично би било ефектът да се прояви именно при такава по-уязвима група.

Изследователите от UTHealth Houston проследяват 37 малки деца, разделени в три групи: 16 растат само с английски, 16 чуват испански и английски, а пет – само испански. Езиковите им умения са оценени на 24, 27 и 30 месеца чрез родителски данни за речника и стандартизирани оценки от изследователите. Children's Learning Institute

Резултатът е доста ясен. Учените откриват убедителни доказателства, че езиковите способности на двуезичните испано-английски деца са съпоставими с тези на децата, които чуват само английски, и при трите възрасти

Извадката е малка и проучването само по себе си не може да даде окончателен отговор за всички деца и всички комбинации от езици. Но резултатът му се вписва в значително по-голям корпус от научни данни.

И отговорът на въпроса „Два езика забавят ли проговарянето?“ е:

Не.

„Знае по-малко български думи“ не означава „знае по-малко думи“

Тук се крие една от основните причини двуезичните деца понякога да изглеждат така, сякаш изостават.

Представете си две двегодишни деца. Първото расте само с български и използва 50 думи. Второто живее в семейство с български и английски и използва 30 думи на български и 25 на английски.

Ако оценим второто дете само на български, то изглежда с по-малък речник – 30 срещу 50 думи.

Само че то всъщност използва общо 55 думи. Това е опростен пример, но прекрасно показва проблема.

При двуезичното дете знанията не са задължително разпределени равномерно между двата езика.

То може да знае „куче“ на български, но „car“ на английски. Да казва „вода“ вкъщи и „milk“ в детската градина. Някои понятия ще знае и на двата езика, други – само на единия.

Затова American Speech-Language-Hearing Association подчертава, че когато се измерва комбинираният речник, двуезичните деца усвояват думи със скорост, сравнима с тази при едноезичните. Самото усвояване на два езика не се смята за причина за късно проговаряне.

Това се потвърждава и от по-голямо изследване на двуезични деца между 12 и 36 месеца във Великобритания. Когато учените гледат само английския им речник, той е по-малък от този на едноезичните връстници. Когато обаче съберат думите от двата езика, двуезичните деца всъщност знаят повече думи общо

Тук има важна подробност. Ако детето казва и „куче“, и „dog“, можем да броим това по два различни начина.

Като две думи, защото детето действително знае две различни езикови форми. Или като едно понятие, защото и двете означават едно и също животно.

Именно затова професионалната оценка на двуезично дете е по-сложна от тест на единия език. Едноезичната мярка може да види само половината картина.

„Мамо, дай ми the ball“ не означава, че детето е объркано

Има още едно поведение, което често тревожи родителите. Смесването.

„Искам more.“ „Дай ми blue колата.“ „Тате, look!“

За възрастния подобно изречение понякога изглежда като доказателство, че двата езика са се разбъркали в главата на детето.

Всъщност това е нормално явление при много двуезични деца.

Представете си, че двегодишното знае думата „котка“ на български, но още не знае съответната дума на другия си език. Когато говори на него и му потрябва точно това понятие, мозъкът му използва инструмента, с който вече разполага.

Това не е провал на езиковата система. Това е успешна комуникация. Детето има идея, намира дума за нея и я използва.

American Academy of Pediatrics също посочва, че смесването на думи от различни езици е нормална част от многоезичното развитие. Родителите не е необходимо да се притесняват, ако малкото дете използва двата езика в едно изречение

Всъщност това явление продължава и при напълно компетентни възрастни двуезични говорещи.

Всеки българин, работещ в международна компания, вероятно може да потвърди това още след първата си сутрешна среща.

На какъв език тогава трябва да говорим с детето?

Тук науката предлага изненадващо освобождаващ отговор: На езика, на който можете да общувате най-богато и естествено.

Не е необходимо българска майка да започне да говори на детето си на несигурен английски само защото това е езикът на държавата, в която семейството живее.

Не е необходимо и чуждестранният родител да се отказва от своя майчин език, за да „не обърква“ детето.

ASHA изрично препоръчва родителите да използват езиците, на които се чувстват най-комфортно. Добрата основа в един език подпомага усвояването и на други, а говоренето на повече от един език не обърква детето, не причинява и не влошава речево или езиково нарушение

Това е много важна подробност за българските семейства в чужбина. Ако майката и бащата говорят български помежду си, но започнат да използват само английски или немски с детето, за да „му помогнат“, те може неволно да обеднят езиковата среда у дома.

На майчиния си език можем да разказваме приказки, да измисляме шеги, да обясняваме защо Луната ни следва по пътя, да назоваваме емоции и да водим онези безкрайни детски разговори „защо?“.

Точно богатството на общуването е важно. Затова правилото „един родител – един език“ може да работи прекрасно за някои семейства, но не е задължително условие за успешно двуезично развитие.

Едно семейство може да говори български вкъщи и детето да учи немски в яслата. В друго майката може да използва български, бащата испански, а английският да идва от детската градина. В трето родителите естествено да превключват между два езика.

По-важни са достатъчното количество живо общуване, постоянният контакт с езиците и възможността детето действително да ги използва.

А ако детето наистина проговаря късно?

Това е мястото, където митът за двуезичието може да стане не просто неточен, а проблематичен. Защото двуезичните деца също могат да имат езикови нарушения. Само че причината не е двуезичието.

Ако детето действително има затруднение, то обикновено се проявява във всички езици, които използва, макар и не непременно по абсолютно еднакъв начин

Затова не е добра идея всяко притеснение да бъде отхвърлено с: „Спокойно, то е двуезично.“

Това може да забави необходимата оценка.

Но също толкова неподходящ е съветът:

„Спрете българския и говорете само английски, докато проговори.“

ASHA е категорична, че едноезичието не трябва да се препоръчва като лечение на късното проговаряне. Ако има съмнение за езиково затруднение, детето трябва да бъде оценено, като се вземат предвид способностите му във всички използвани езици

Новото изследване с недоносените деца прави този аргумент още по-силен. Дори при група, която поначало може да бъде по-уязвима по отношение на развитието, учените не откриват доказателства, че излагането на два езика влошава езиковите резултати между 24 и 30 месеца. Авторите дори призовават специалистите да подкрепят избора на семействата за езиците, които използват, без страх, че двуезичието ще влоши развитието

Разбира се, 37 деца са твърде малко, за да превърнем едно проучване в универсален закон. Но то не стои само – резултатът му се добавя към натрупаните доказателства, според които двуезичието само по себе си не причинява езиково забавяне

И това води до може би най-полезния съвет за семействата. Ако бабата говори български – нека говори български. Ако таткото се изразява най-добре на италиански – нека разказва приказките на италиански.

Ако в яслата детето чува немски – то постепенно ще разбере, че различните хора и места имат различни думи за едни и същи неща. Не е необходимо всеки възрастен да превежда всяко изречение. Не е необходимо да поправяме всяка смесена фраза.

И със сигурност няма причина да лишаваме детето от езика, на който неговите родители и баби могат най-пълноценно да му говорят, да му пеят, да го успокояват и да му разказват истории.

Защото двуезичното дете не е две едноезични деца, събрани в едно. То изгражда една собствена езикова система от два свята.

И понякога, ако преброим думите само в единия, просто пропускаме половината от онова, което вече знае.