Недостигът на детски психиатри в България е толкова сериозен, че днес може да бъде наречен не просто проблем, а заплаха за здравето на бъдещите поколения. От общо 32 специалисти по детска психиатрия у нас, едва 22 работят по специалността си. И ако това вече звучи тревожно, още по-смущаващо е, че повечето от тях са концентрирани само в два града — София и Варна.

Тези данни изнесе здравният министър Силви Кирилов по време на днешния парламентарен контрол. Поводът за въпроса бе поставен от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, която настоя за обяснение относно липсата на достъпна и навременна помощ за деца с разстройства от аутистичния спектър и други психични състояния.

Стимули има, но желаещи — малко

Министерството на здравеопазването отчита, че полага усилия за насърчаване на специализацията в области с остър недостиг, като детската психиатрия. Създаден е финансов механизъм, при който специализантите получават допълнително възнаграждение — 2,5 минимални работни заплати, или приблизително 2600 лева месечно, в допълнение към доходите си. Въпреки това, едва трима млади лекари към момента са избрали този труден и отговорен път.

Диагностика по световни стандарти — но достъпът е труден

Министър Кирилов увери, че диагностиката на деца с аутистични разстройства се извършва по международно признати стандарти. Средната възраст за поставяне на диагноза е 36 месеца, а самият процес отнема около 21 дни и е безплатен за родителите. В няколко големи града вече действат дневни отделения, където децата могат да получават терапевтична подкрепа. Но на фона на ограниченото количество специалисти и липсата на покритие в по-малките населени места, тази помощ остава трудно достъпна за хиляди семейства в страната.

Има план, но няма хора

Министерството е изготвило интегриран план за действие, който предвижда ранно откриване, скрининг, ранна диагностика, ресурсна обезпеченост и обучения. По думите на Кирилов, вече 1200 общопрактикуващи лекари и педиатри са преминали обучения за ранно разпознаване на аутистични и други разстройства в детска възраст. Предстоят допълнителни обучения, включително и за работа с родители.

Въпреки всички тези усилия, основният проблем остава нерешен — липсата на човешки ресурс. Без достатъчно детски психиатри, дори най-добрият план остава само на хартия. Семействата в по-малките градове продължават да се сблъскват с месеци чакане, дълги пътувания и нерядко — липса на всякаква подкрепа.

Детското психично здраве — въпрос на национална сигурност

На фона на глобалната тревога за психичното здраве на децата след пандемията и в условията на все по-интензивна дигитализация, социална изолация и натиск върху семействата, България се нуждае от спешни и решителни мерки. Детската психиатрия не може да бъде оставена в периферията на здравната система. Липсата на достъп до навременна диагностика и терапия води до трайни увреждания, отпадане от училище, социална изолация и страдание както за децата, така и за техните семейства.

Време е обществото и политиците да осъзнаят, че инвестицията в детско психично здраве не е разход, а задължителна стъпка към едно по-здраво и стабилно бъдеще. Без нея, рискуваме да загубим не само децата, а и надеждата за едно по-добро утре.