През 2023 година раждаемостта в Европейския съюз отбеляза тревожно ниски нива, което породи сериозни въпроси за бъдещето на континента. С едва 3,67 милиона новородени в 27-те държави членки, този спад е най-големият, регистриран в историята на Евросъюза, показвайки намаление от 5,5% спрямо 2022 година.

Въпреки общата тенденция,

България се отличава с лек ръст на раждаемостта от 1,1%, което я поставя сред малкото страни с положителни резултати.

Европа в криза: защо се раждат по-малко деца?

Докато демографската криза продължава да засяга континента, експертите изтъкват редица фактори, допринасящи за спада в раждаемостта. Политическата и икономическа нестабилност, климатичните промени и нарастващата инфлация карат младите хора да отлагат създаването на семейства. Средната възраст на жените при първо раждане в ЕС вече е близо 30 години, а делът на майките над 40 години се увеличава значително. Това закъсняло родителство не само съкращава времето за създаване на повече деца, но и увеличава риска от усложнения по време на бременността.

България: малка, но значима светлина в тунела

Въпреки че България отчита лек ръст в раждаемостта, демографската ситуация остава напрегната. Страната се нарежда сред петте държави в ЕС, които отбелязват ръст на новородените, заедно с Малта, Португалия, Кипър и Ирландия.


Демографите предупреждават, че ако не се предприемат спешни действия, намаляващата раждаемост може да доведе до сериозни икономически и социални последствия. Липсата на млади хора в активна възраст ще увеличи натиска върху социалните системи и ще засили необходимостта от имиграция, за да се компенсира недостигът на работна сила.

Мария Рита Теста, професор по демография, предлага интегриран подход, който да подпомогне младите семейства. Според нея инвестициите в достъпни жилища, подкрепа за работещите родители и психологическа помощ са ключови за насърчаване на раждаемостта.