Първият етап се характеризира с огромно изтощение. В зависимост от това на колко години са децата, родителите могат да изпитат различни видове изтощение - например, родителите на малки деца могат да са по-изморени физически, докато тези с юноши или тийнейджъри могат да изпитат емоционално изтощение поради конфликти с децата си.

Много модерни майки, съчетават работа и майчинство. Фокусират се върху грижите за децата и домашното обучение през деня (ако имат по-големи деца), премествайки работата си за вечерта. В резултат на това стават по-раздразнителни и стресирани на следващия ден. Обикновено, прегрелите майки са подложени на хроничен стрес относно това, как ще свършат всичко - грижи за децата, работа, домакински задължения и прочие. Това може да наруши съня, което изостря тревожността и раздразнителността, а след това този цикъл, започва да се повтаря ежедневно.

След това прегрелите майки са склонни да се дистанцират от децата си, за да запазят енергията си. Тази фаза е последвана от трета фаза, когато родителите забелязват загуба на удовлетвореност в родителството. От някой родители може дори да чуете реплики като: „Обичам децата си, но не мога да търпя повече да съм около тях". Дори има и по-крайни изказвания, като "Не мога да понасям повече да бъда родител“.

Както при професионалното прегряване, симптомите на родителско прегряване се наслагват един върху друг. Изтощението от първата фаза се запазва през дистанцирането и загубата на удовлетворение. В резултат на това, родителите с бърнаут обикновено споделят за контраста между това какви родители са били, родителите, които биха искали да бъдат, и родителите, които са станали всъщност. Този контраст, може да накара прегрелите родители да изпитват неизбежно страдание, срам и вина.

Въпреки че професионалното прегаряне може да доведе до сериозни проблеми в живота на хората, последиците от родителското прегаряне са различни. За разлика от работата, родителите не получават платен отпуск и не могат да напуснат ролята си, за да отглеждат други деца, така както човек с професионално прегаряне може да си намери нова позиция.

Прегарянето може да накара родителите да проявяват насилие или небрежност към децата, дори когато философски се противопоставят на тези постъпки. В едно все още непубликувано проучване от 2020 г. д-р Анет Грифит, професор по психология в Чикагското училище по професионална психология, установява, че родителите, които са посочили по-високи нива на прегаряне, са посочили и по-високи нива на принудителни или наказателни родителски практики, а родителите, които са отчели най-голяма промяна в нивото на прегаряне от януари до юни 2020 г., са имали най-висок риск от малтретиране на децата си.

Не е изненадващо, че процентът на родителско прегаряне се е увеличил по време на пандемията, тъй като много от условията, съществуващи по време на пандемията, като финансова несигурност, липса на подкрепа и социална изолация, са били установени като рискови фактори за родителско прегаряне преди пандемията.

Как да се справите с родителското прегаряне: Съвети за подкрепа

Говорете за бърнаута

Откритото споделяне на чувствата на прегаряне може да улесни социалната подкрепа - така необходимия ресурс за стресираните родители, които нямат достатъчно умения за справяне. Но да признаеш, че се бориш, не винаги е лесно. Прегрелите родители често се чувстват изолирани и засрамени, което може да им попречи да водят здравословен диалог с хора, които ги подкрепят.

Статистиките сочат, че родителското прегаряне е много по-често срещано, отколкото повечето родители си мислят. Първата стъпка, е да разберете, че не сте единственият родител, който се кара на децата си или ги настанява пред телевизора, за да свърши малко работа. Откритият разговор за родителското прегаряне може да нормализира синдрома и да премахне част от срама от това преживяване.

Намерете и други родители, които изпитват подобни чувства.

Тъй като срамът само задълбочава чувството на прегаряне, ключът е да споделите преживяванията си в атмосфера, в която няма предразсъдъци.

Ако прегарянето нарушава нормалното ви функциониране или предизвиква тежки мисли, важно е да се обърнете към психолог, за професионална подкрепа и компетентен съвет. 

Преоценка на стреса

При родителите, които съобщават за по-високи нива на прегаряне по време на пандемия, самото затваряне не е основният рисков фактор. Степента на прегаряне на родителите зависи от начина, по който те възприемат блокирането. За някои това беше възможност да отделят повече време за децата си, докато други го възприемаха, като кошмар. Предсказуемо, тези с негативна гледна точка имат повишено чувство на изтощение.

Ако се чувствате изтощени от родителската си роля, преоценете гледната си точка. Потърсете възможности за развитие или области от живота си, за които сте благодарни. Може да ви помогне да преосмислите трудностите като предизвикателство - нещо, което можете да преодолеете, а не като заплаха, която ви поставя в ролята на безсилна жертва.

Преоценката няма да изтрие трудните обстоятелства от живота ви, но може да ви осигури ресурс, който да ви помогне да се справите.

Направете малки промени

Родителското прегаряне може да бъде особено тежко, както споменахме вече, тъй като за разлика от професионалното прегаряне не винаги е възможно да си вземете отпуск - което може да ви накара да се чувствате така, сякаш не можете да избягате от стреса. Когато нивото на стреса надхвърля ресурсите ви, потърсете по-малки начини за намаляване на нивото на стреса.

Склонни сме да разглеждаме един или два големи фактора като отговорни за стреса - може би детето ви е трудно и съпругът ви никога не е вкъщи - неща, които не можете да промените. Но трябва да помним, че има много стресови фактори, които накланят везната.

Вместо да се съсредоточавате върху големите стресови фактори, балансирайте променливите фактори, които с течение на времето допринасят за чувството ви на изтощение. Например, ако списъкът с домакински задължения ви изтощава, прехвърлете няколко задачи на партньора си или на децата, или потърсете външна помощ за почистването и подреждане на дома, или осигуряването на питателна и полезна храна за децата. Ако постоянните занимания на детето са бреме, намалете ангажиментите или планирайте пътувания с кола с други родители. Ключът е да бъдете гъвкави и балансирани.

Усъвършенствайте родителските си умения

Родителите трябва да се замислят дали да не добавят нови умения към своите инструменти за възпитание. Тъй като прегарянето се характеризира с разминаване между начина, по който възпитавате сега, и това, което сте били преди, или искате да бъдете, усъвършенстването на родителските умения може да даде на родителите усещане за ефикасност при намаляване на стреса, свързан с възпитанието, и в резултат на това да смекчи чувството на прегаряне.

Въпреки че, четенето на книги за родителството може да засили чувството за неуспех и срам у мнозина, други ресурси могат да осигурят така необходимия тласък на увереността в родителството, като предоставят целеви умения. Потърсете информация за семинари или училища за родители, попитайте за психолог в подкрепа на родителите в яслата, детската градина или училището на детето си или намерете експерт, който използва основани на доказателства програми за поведенческо обучение на родители.

Престанете да казвате "трябва"

Изследванията сочат, че родителите, които са перфекционисти, и тези, които оказват натиск върху себе си, изпитват по-висока степен на прегаряне. Намирането на практически начини за облекчаване на този натиск може да намали риска от прегаряне.

Понякога изискванията ни са прекалено високи, защото имаме определени очаквания за това как трябва да се правят нещата - колко добре трябва да ги правим и колко щастливи трябва да сме, когато ги правим. Тези нереалистични очаквания увеличават натоварването ни и са едни от първите неща, които можем да махнем.

Избягват изказванията "трябва", които добавят срам. Например, ако сте претоварени и си казвате, че "трябва" да прекарвате повече време в игра с децата си, само ще се почувствате зле, когато не успеете да се справите. Опитайте да замените твърдението "трябва" с "Би било чудесно, ако имах повече енергия да играя с децата си".

Това преосмисляне може да помогне на родителите да се справят с настоящата реалност, а не с това, което смятат, че трябва да правят, така че да могат да се справят с обстоятелствата по най-добрия начин с ресурсите, с които вече разполагат.

Правете си почивки, дори и малки

Грижата за себе си е жизненоважен компонент от възстановяването от всякакъв вид стрес, но не е задължително всеки да планира бягство без деца, за да се възстанови.

Но дори и малките почивки могат да помогнат - например заключването на вратата на банята за 5 минути, за да поемете дълбоко въздух, или сядането в колата, за да слушате медитация под ръководство, след като сте пазарували, може да повиши устойчивостта на родителите. Вместо цял уикенд почивка или дори един час, съсредоточете се върху намирането на възможности за релаксация и удоволствие по начини, които са управляеми за вас.

Състраданието към себе си може да добави още един ресурс, който да ви помогне да се справите със стреса. Когато правите почивки, опитайте се да намерите малки начини да пренастроите мисленето си. Признайте натиска, който може да оказвате върху себе си за това как трябва да се държите или чувствате, и си напомнете, че правите най-доброто, на което сте способни, с ресурсите, с които разполагате.

Намиране на смисъл

Когато се чувствате откъснати от нещо, което ви интересува, може да е полезно да се свържете отново с ценностите си и да се преориентирате към значимите аспекти на родителството. Наистина можем да се изгубим в рутинната работа и е необходимо да положите усилия, за да отделите специални моменти с децата си, които да ви напомнят, че родителството може да бъде пълноценно.

Дори и да ви се струва непосилно, практикувайте поведенческа активация, като планирате малка дейност с нисък риск - разходка в парка или гледане на любим филм - която да направите заедно с децата си. Припомнете си по време на преживяването или след него положителните качества на децата си, както и уменията и качествата, които притежавате като родител. Припомнянето на смисъла, който сте изпитвали в миналото като родител, може да ви осигури ресурс, когато изтощението и негодуванието се върнат.

Родителството, както и всяка друга сфера на живота, може да бъде едновременно трудно и полезно. Някои от тези чувства на обида, срам или вина за родителите се появяват, защото живеем в общество, което казва, че трябва да обичаме децата си безусловно и ако сме разочаровани, сме лоши родители. Но това, че обичате детето си и признавате родителството за много трудно нещо, може да е вярно едновременно.