И аз имам значение. И аз съм човек. Аз съм ценна. Аз съм целият свят на бебето, така че трябва да се погрижа за себе си, за да мога да давам най-доброто от мен на бебчо и семейството си.

В деня, в който родих първия си син, станах майка. Влязох в майчинството с ентусиазъм - чувствах се, че това е, което трябва да бъда. Когато се прибрахме от болницата, хората идваха в къщата ни, както никога досега. Да имаш новородено носи вълнение навсякъде.

И да, всеки иска да държи бебето. Обичах да виждам как всички го държат, притискат го и му дават цялата любов на света. Чувствах се горда.

След като родих третото си дете, първият човек, който срещна новороденото ни, беше моята свекърва. Гледах я как се влюбва в бебето и отново бях толкова горда да видя това да се случва.

Всичко, което имаше значение, беше бебето.

Едва когато свекърва ми се канеше да си тръгне, сякаш ме удари една мисъл. Невидима ли станах след раждането? Бях ли аз просто човек зад бебето, а не до него?

Тя се приближи до мен и каза: „О, толкова съжалявам. Не знам дали ти го казах, но страхотно си се справила, мамче! Толкова се гордея с ТЕБ! Ти роди това прекрасно бебе, но как се чувстваш? Добре ли си?"

И аз имам значение. И аз съм човек. Аз съм ценна. Аз съм целият свят на бебето, така че трябва да се погрижа за себе си, за да мога да давам най-доброто от мен на бебчо и семейството си.

Кога ставаме невидими? Моментът, в който хората казват: „Идвам да видя бебето…“ ли?

Думите на свекърва ми направиха всичко различно — и тя го видя. С всичките емоции, които имах, имах нужда да бъда видяна. Нямам нужда от много внимание, искам хората да са с моето новородено бебче, но и аз имам нужда от внимание, понякога малко, понякога много.

Защото след 10 години бебето няма да помни, кой първи го е държал, но майката завинаги ще помни кой е бил до нея в тези моменти.

Има една поговорка „За отглеждане на дете е необходимо село“, но според мен е необходимо село, за да отгледаш майка. Да станеш майка винаги е ново преживяване - независимо дали е първото или четвъртото ви дете.

Майчинството може да бъде страшно, завладяващо, самотно, изморително, изтощително и о, толкова трудно.

Майчинството е непрекъснато вземане на решения, създаване на спомени и опити и грешки.

Ние се стремим да отгледаме децата си така, че да се чувстват обичани и щастливи. Ние, като майки, правим всичко възможно с това, което имаме. Но не бива да сме сами в това.

Няма проблем да бъдете претоварени. Добре е да помолите за помощ. Това е повече от добре, това може да бъде най-доброто решение, което някога ще вземете. Силната майка не е тази, която никога не иска помощ, тя е тази, която разбира кога има нужда от нея и има смелостта да я изрази.

Трябва ни село. Хора, които могат да ни подкрепят, да ни накарат да се смеем, да ни обичат, да ни кажат, че са били там и да ни подарят усмивка. Просто имаме нужда от някой, който да държи нас, майките.

И хубавото е, че за това поддържане не са ви необходими 20 от най-близките ви приятели и семейство.

Непознат в магазина за хранителни стоки, който се усмихва с разбиране, когато вашето малко дете избухва, е във вашето „село“ и бил достатъчен.

Персоналът в детксата градина или предучилищното заведение, който успокоява плачещото ви дете, когато го оставите, е във вашето „село“ също.

Вашият съсед/съседка (било то някоя баба или дядо от етажа или блока, живеещ сам), който идва и чете книжка на вашето новородено, за да можете да отидете сама до тоалетната, е във вашето „село“.

Преди да имам деца, никога не знаех колко важно е майката да бъде поддържана. Но сега знам. Така че, дръж я. И тя ще те държи.