Но решение има, дори през лятото!

Знаете ли кое е общото между децата, родени през пролетта, лятото, есента и зимата? Естествено, че всички идват от едно и също място. И естествено, че мама би дала всичко, за да плаче колкото се може по-малко нейното бебе, въпреки че, нека не се заблуждаваме, няма бебе, което да не плаче. Затова пък разликите в количеството и произхода на плача могат да бъдат значителни. А през първите няколко месеца от живота на детето една от най-честите причини за плач, независимо дали е зимно или лятно бебе, са коликите.

Ако бебето ви има колики, първото нещо, което трябва да направите, е да го заведете при педиатъра или специалист гастроентеролог, който да се увери, а след това да увери и вас, че причината за плача му не е медицински проблем. Родителите се успокояват, когато бебето наддава, развива се нормално и е внимателно преглеждано от лекар. Добрият педиатър в повечето случаи е и добър психолог, знаейки не само как да подхожда към своите малки пациенти според възрастта и поведението им, но и към притеснените им родители. (С изричната уговорка, че добрият педиатър и изобщо добрият лекар е преди всичко добър диагностик, а всичко останало в отношенията лекар-пациент е бонус и не би трябвало да е самоцел при избора на специалист). След като се успокоите, че бебето ви има само колики, можете да сте спокойни, че то ще отрасне също толкова щастливо, умно и емоционално здраво, колкото и останалите деца. Тайната за вас е през следващите няколко месеца да съхраните непокътнати увереността и доброто си настроение, не без помощта на някои изпитани трикове и доказано работещи средства, с които имаме за задача да ви запознаем в следващите редове.

Когато станат на няколко седмици, повечето бебета изпадат в периоди на безпокойство, които можем да назовем, но не и да обясним точно. Когато бебето плаче най-често в даден период вечер или следобед, наричаме това плач от колики или от периодична раздразнителност. Този вид плач може да е свързан с подуване на коремчето и газове. Ако бебето е нервно в различни периоди през деня и през нощта, можем да въздъхнем и да си кажем, че на този етап то е просто е едно неспокойно и плачливо бебе. Ако обаче за него е обичайно да е напрегнато и да се стряска, някои използват термина хипертонично бебе (различен от термина „свръхактивно“, който често се употребява за по-големи деца).

Периодът от раждането докъм края на третия месец е време на приспособяване на незрялата нервна и храносмилателна система към света (някои говорят за „липсващия четвърти триместър“), а при някои бебета това приспособяване не преминава съвсем гладко. Навсякъде по света нервният или безутешен плач се появява при иначе здрави бебета през първите три-четири месеца. Обикновено се засилва през първите шест седмици, после постепенно отслабва.

Малко неща могат да разстроят по-силно един родител от плача на бебе, което не може да бъде успокоено. Ето защо е важно да се запомни, че продължителният плач през първите седмици обикновено е временен и не е признат за сериозен проблем. И все пак, ако сте прекалено обезпокоени, нека лекарят прегледа внимателно бебето – ако се наложи и повече от веднъж – и да ви успокои. Другото нещо, което не бива да се забравя – повтаряйте си го непрекъснато – е, че никога не е безопасно да разтърсвате бебето, за да спре да плаче.

Съществува схващането, че добрата майка ще се научи да разпознава различните начини, по които плаче бебето й, и ще знае как да реагира. В действителност дори прекрасни родители не могат да различават видовете плач само по звука. Вместо това откриват причината, като разпознават модели и опитват различни неща – по метода на изключването. Ето кои са основните хипотези, които да бъдат проверени:

Гладът. Независимо дали храните кърмачето на строг или на гъвкав (на поискване) режим, скоро ще получите представа за собствения му режим – кога иска да яде повече и кога е склонно да се буди по-рано. Някои бебета изобщо не си изработват постоянен режим, поради което е по-трудно да се разбере от какво се нуждаят в конкретния случай. Например, ако на последното хранене бебето ви поеме по-малко от половината от обичайното си количество храна (нещо, което можете да установите със сигурност единствено, ако го храните от шише, и относително точно, ако непосредствено след кърмене го съблечете съвсем голо и претеглите на везна), това може да е причината то да се събуди и да се разплаче само час по-късно, а не след обичайните три часа. Разбира се, има случаи, когато бебето, поело недостатъчно количество храна, може да спи доволно чак до следващото си хранене (особено ако страда от жълтеница). Ако обаче бебето е поело нормално количество и се разплаче час и половина – два след последното хранене, малко вероятно е да е гладно (освен ако не преминава през периода на т.нар. скокове в растежа). Имайте предвид, че ако храните бебето с адаптираното мляко, увеличаването на количеството, което му давате, трябва да бъде назначено от неговия педиатър.

Дали му липсва сукането. Самото сукане въздейства успокояващо на бебетата дори и да не получават кърма или мляко. Ако бебето ви е неспокойно, но мислите, че е добре нахранено, дайте му биберон или все пак му предложете да суче (вариант е да му предложите отново гърдата, която смятате, че е изсукало по-добре). Повечето бебета обичат да смучат през първите месеци, след това спират сами някъде през първата или втората година. Смученето в ранна възраст не води до дълготрайна привързаност към биберона. Много от кърмените бебета отказват биберон и предпочитат да посучат малко междинно, което не е проблем и не компрометира кърменето.

Дали не иска да го подържат. Малките бебета имат силна нужда от физическия досег, когато ги държат и люлеят, за да ги успокоят. Някои бебета се успокояват, когато ги повият в пелени и ги завият в одеяло така, че да не могат да мърдат ръцете си. Може би повиването и люлеенето имат успокоително въздействие, защото пресъздават познатите на бебето усещания от времето, прекарано в утробата. Тихият шум – монотонен говор по радиото, бял шум или родителят, който шепти „шшшш“ – може да има подобен успокояващ ефект.

Дали плаче, защото се е подмокрило или се е изходило. Повечето бебета не обръщат внимание на това, особено докато са още съвсем малки, но някои са по-придирчиви. Проверете пелените и ако не са съвсем сухи, ги сменете. Проверете и дали около пръстчетата му не са се навили конци или косми.

Дали няма киселини. Повечето бебета връщат по малко количество мляко след хранене. Някои от тях имат болки, когато млякото се връща нагоре, защото стомашните сокове дразнят хранопровода. Бебета, които плачат, защото страдат от рефлукс, обикновено го правят скоро след храненето, когато млякото е все още в стомаха им. Може да опитате да накарате бебето отново да се оригне, макар че сте го сторили след ядене, и да повдигнете леко матрака в кошарката му. Ако този тип плач се повтаря често и особено ако е съпроводен с многократно връщане на мляко между две хранения, непременно потърсете мнението на педиатъра. Подобно на коликите рефлекусът също се преодолява от само себе си някъде между 4-тия и 6-тия месец.

Дали е болно. Понякога бебетата плачат, когато не се чувстват добре. Често бебето става много раздразнително преди да се разболее и едва след това болестта става очевидна. Обикновено има и други симптоми освен плача – кашлица, течащ или запушен нос (задна хрема), диария – които подсказват, че бебето е болно или неразположено. Ако бебето не само плаче безутешно, но има и други признаци на заболяване или изглежда различно от обичайното – като поведение или външен вид – премерете температурата му (при новородени бебета тя рядко се повишава дори при сериозно вирусно или инфекциозно заболяване) и/или се обадете на педиатъра.

Дали е изморено. Когато бебето е останало будно необичайно дълго време или е възбудено от присъствието на непознати, от чуждо място или дори от игра с родителите си, то може да стане раздразнително и напрегнато. Вместо да заспива по-лесно, става точно обратното. Ако родителите или непознатите се опитат да го успокоят, като си поиграят още малко с него, поговорят му или го подрусат, положението може да се влоши още повече. Затова, ако бебето ви плаче след известно будуване или след като е нахранено и пелените са сменени, предположете най-напред, че то е изморено, и се опитайте да го сложите да спи. Ако продължи да плаче, оставете го само още няколко минути (или колкото време може да издържите) и му дайте възможност да опита да се успокои. Ако отрано се научи да заспива само, през следващите месеци това може да се превърне в навик и да ви спести много усилия, което е важно предимство.

Някои бебета обаче просто не са в състояние да заспиват спокойно. Умората им в края на всеки период на будуване води до натрупване на напрежение и потиснатост, които бебето трябва да преодолее, преди да заспи. Тогава то има нужда да плаче. Когато са преуморени, такива бебета се успокояват по-лесно при леко движение – люлеене в кошче или количка, носене на ръце или в слинг и тиха разходка, за предпочитане в тихо помещение. Активното приспиване с подобни методи за по-продължителен период от време, дори когато бебето не е толкова неспокойно, може да ви направи лоша услуга – бебета се нуждаят от ритуали и ще възприемат този начин като единствения, по който могат да заспят. Ако сте готови да им осигурявате точно тези условия всеки път, когато е необходимо, добре, но ако предпочитате бебето да може да заспива и само, опитвайте да го оставяте будно в кошарката му и да му давате възможност да се опитва да записва само.

Дали причината не е лошо храносмилане. Бебето, чийто организъм трудно усвоява млякото, може да се разплаче час или два след хранене, когато млякото се усвоява от организма най-усилено (времето е различно според това дали бебето е на естествено или изкуствено хранене – майчината кърма се усвоява значително по-бързо от адаптираното мляко). Ако това се случва редовно още докато кърмите, трябва да опитате да промените собствения си хранителен режим – да намалите млякото или кофеина, например, или да промените позата, така че силата на струята на млякото да намалее и позволи на бебето да поддържа най-добрия за него ритъм на дишане и преглъщане. Ако храните бебето от шише, посъветвайте се с педиатъра дали не би предложил смяна на формулата (не предприемайте такава на своя глава – адаптираното мляко се назначава от педиатъра и всякакви промени се правят единствено след консултация с него!). Някои специалисти смятат, че преминаването към хипоалергенна формула намалява плача при много бебета; други не споделят това мнение, освен при наличието на други признаци на алергия – като обрив и семейна предразположеност към хранителни алергии.

Стандартното определение за коликите е неутешим плач в продължение на повече от три часа на ден за повече от три дни в седмицата за повече от три седмици (д-р Спок). В действителност всеки плач, пищене или раздразнителност с много по-дълга продължителност, отколкото може да се очаква от иначе здраво бебе, което няма очевидна причина да плаче, се определя като колики. Коликите са болки, предизвикани от червата, но не е съвсем ясно дали точно те са причината за плача на тези кърмачета.

Бебетата с колики плачат по два характерни начина. При някои плачът обикновено е в конкретен период вечерта – най-вече от 17 до 20 ч. Кърмачето е доволно и се успокоява лесно през по-голямата част от деня, но с настъпването на вечерта започват неприятностите. То плаче, а понякога пищи безутешно в продължение на няколко часа (или по-точно подновява плача в момента в който усилията и методите за успокояването му бъдат прекратени). Това повдига следния въпрос: какво се случва рано вечерта, за да започнат бебетата да плачат. Ако са проблеми с храносмилането например, би трябвало да се проявяват по което и да е време на деня, а не само вечер. Други бебета плачат по различно време денем и нощем. Някои от тях по принцип са напрегнати и неспокойни. Телцата им не се отпускат напълно. Те се стряскат или се разплакват и при най-малкия шум или внезапна промяна на положението на тялото. Например, ако кърмачето лежи по гръб на твърда повърхност и се обърне на една страна, ако не го държите здраво в ръце или ако човекът, който го държи, го премести твърде рязко, то се стряска. Такова бебе не обича да го къпят през първите няколко месеца точно поради тази причина.

Ако бебето ви има колики или е раздразнително, може да се успокои, ако го вземете на ръце. Но след няколко минути то започва да пищи дори по-силно от преди. Размахва ръчички и рита с крачета. То не само отказва да се успокои, но се държи така, сякаш ви се сърди, че изобщо опитвате да го утешите. Тези реакции се приемат болезнено от родителите. Става ви мъчно за бебето и тревогата заглушава всякакви други чувства. След това започвате да се чувствате все по-безпомощни, защото не сте способни да го успокоите по никакъв начин. С всяка изминала минута раздразнението на бебето нараства, а вие имате усещането, че то ви отхвърля като родител и не можете да се преборите с надигащия се гняв. Но гневът към това мъничко същество ви кара да се срамувате от себе си и вие се опитвате да потиснете това чувство, което ви прави още по-напрегнати.

Можете да направите различни неща, за да облекчите положението, но най-напред трябва да овладеете собствените си чувства. Всички родители се чувстват неспокойни, разстроени, некомпетентни и изпълнени със страх, ако не са в състояние да успокоят детето си. Много от тях изпитват вина, особено ако това е първото им дете, като че ли детето плаче, защото те грешат в нещо. Някои родители се чувстват виновни най-вече заради гнева си, понеже смятат, че той ги прави още по-лоши родители. Затова първата стъпка към решаването на проблема с коликите е да се справите със собствените си чувства по този въпрос. Ще продължите да изпитвате същите чувства, но поне ще съзнавате какво изпитвате и ще знаете, че всички родители преминават през този етап.

Не всички педиатри признават коликите (така, както не всички педиатри признават температурата от никнене на зъби), по-точно не са единодушни относно причините за възникването им. От друга страна, знаейки колко неприятен може да бъде т.нар. метеоризъм (повишено натрупване на газове в стомашно-чревния тракт, съпроводено с редица неприятни усещания и дискомфорт), който не подминава никого, а за много хора е ежедневие, реакцията на бебето към раздуването на коремчето му е повече от обяснима. Още повече, че ако възрастният човек може да прави корекции в начина си на хранене, така че да намали усещането за тежест и образуването на газове, като се ограничава от едни или други храни, бебето няма никаква възможност да избира храната си.

Както е известно, през първите 4 до 6 месеца от живота на човека единствената храна, която консумира, трябва да бъде майчиното мляко или възможно най-качествена алтернатива на същото (което изключва всякакви други млека, освен хуманизираните млечни формули, предназначени специално за бебета). Същевременно появявайки се на бял свят, дори напълно износено, бебето е крайно уязвимо с недоразвитите в рамките на деветте месеца, прекарани в утробата, системи в организма му, сред които е и храносмилателната.

Въпреки че при възрастния човек метеоризмът се асоциира преди всичко с храни като богати на фибри зеленчуци и плодове и пълнозърнести храни, които иначе са полезни и абсолютно необходими на организма, бобови култури, газирани напитки, какао и кофеин, сорбитолът и фруктозата, използвани масово в захарната промишленост, добре известна и проучена е връзката между метеоризма и консумацията на мляко и други храни, съдържащи лактоза. Πpи лaĸтoзнa нeпoнocимocт липcвa тaĸa вaжният eнзим лaĸтaзa, ĸoйтo oтгoвapя зa мeтaбoлизиpaнeтo нa лaĸтoзaтa. Bcлeдcтвиe нa тoвa тя дocтигa дo дeбeлoтo чepвo, което е основен източник на газове и където бактериите използват множество субстрати за осъществяване на т.нар. вторична ферментация, и пpoвoĸиpa пo-ycилeнo oтдeлянe нa гaзoвe и изявeн мeтeopизъм.

Именно това се случва в червата на бебето, предизвиквайки раздуването им и болезнени спазми. Както вече стана дума, коликите не са болест – те са изява на временната физиологична лактозна нетолерантност (ВФЛН), която е в основата на повишеното газообразуване и предизвикания от него дискомфорт, причиняващ драматичния плач на бебето през първите 3-4 месеца от живота му. ВФЛН се дължи на недостатъчното количество на ензима лактаза (разграждащ основния въглехидрат в млякото), произвеждан от организма на бебето, необходим за пълноценното усвояване на поетата храна. Поради това, че достига неусвоена до дебелото черво, храната предизвиква вторична ферментация, образуват се излишно газове, коремчето се подува, бебето изпитва болка и дискомфорт.

Компенсирането на временната физиологична лактазна недостатъчност и произтичащото от това ограничаване образуването на излишни газове в дебелото черво е възможно чрез предварително добавяне на ензим лактаза във всяко млечно хранене на бебето, независимо дали говорим за естествено (майчино мляко) или изкуствено (адаптирана млечна формула) хранене. Капките не се абсорбират от организма на бебето (лактазата катализира хидролизата на лактозата до монозахаридите глюкоза и галактоза) и нямат установени странични ефекти, когато се дозират правилно.

Капките Colief, които се радват на голяма популярност сред майките в България, са именно такъв продукт, подходящ за бебето още от неговото раждане, в който наред с единствения патентован за употреба в хуманната медицина неутрален ензим лактаза (β-Galactosidase) се съдържат глицерин и вода. Те се добавят към млякото на бебето, а не се дават директно, което много майки намират за предимство и удобство, и разгръщат своето действие в млякото, не в организма на бебето. Colief се произвеждат в Ирландия от контролирана ферментация на дрожди Kluyveromyces lactis при спазване на всички изисквания на добрата производствена практика – с нулево съдържание на животински или растителни продукти, консерванти и оцветители.

Одобрени са от Асоциацията на британските педиатри и ACBS (Advisory Committee on Borderline Substances), Великобритания, където са продукт No.1 за колики, предписван от здравните специалисти, и за разлика от всички останали капки за колики, разпространени на пазара, имат клинично доказан ефект, изразяващ се в до 48% спад в нивото на излишните газове и до 58% редуциране продължителността на плача, резултат от намаляването съдържанието на лактоза с до 70%.