Сложното словосъчетание “перинатална енцефалопатия” се средства в речника на детските лекари, а следователно и на родителите. За всички, които са отваряли амбулаторния картон на детето си има реални шансове да забележат там инициалите ПЕП-което означава именно това.

Представлява название на болест на мозъка, но това не е конкретна болест, а термин, обединяващ много разнообразни болести на главния мозък. Става ясно, че диагностицирането и лечението на тази болест е доста условно понятие.

Оттук следва, че ако енцефалопатията е установена, то към нея трябва да се добавят и други изяснителни думи, оказващи факторът, предизвикващ болестта.

Например балирубинова енцефалопатия (поразяване на мозъка, свързано с високо ниво на билирубин), хипоксическа енцефалопатия (поражение на мозъка, свързано с дефицит на кислород),  ишемическа енцефалопатия (поражение на мозъка, свързано с нарушение на главния мозък за кръвообращението). Има също така диабетна, травматична и алкохолна енцефалопатия.

Самото прилагателно няма никакъв смисъл и означава, че нещо с мозъка не е наред.

Болестта е доста коварна, имайки предвид, че проблемите във вид на симптоми понякога се подминават с лекота от лекарите.

Конкретното установяване на болестта обаче е реален повод за едно сериозно лечение и то в болница.

Най-разпространеният вариант на енцефалопатията е хипоскопично-ишемическата-увреждане на мозъка заради недостатък на кислород и нарушение в кръвообращението на мозъка, както и перинтална повреда на нервната система. Те са следствие от родилни травми, инфекции, вродени аномалии и нарушение на обмена на веществата.

Вследствие на болестта мозъкът се поврежда, а лечението се основава най-вече на физиопроцедури и масажи. Не винаги е нужно да се използват лекарства, а само в най-тежките случаи. Със сигурност дори при най-малките симптоми обаче трябва да се обърне внимание на заболелия, защото на по-късен етап лечението може да бъде много затруднено.