Самият факт, че вече са родители на 14 собствени деца, отличава това семейство от Мичигън от тълпата, а този, че всичките тези деца са все момчета, вероятно е достоен за Книгата с рекордите на Гинес.

След раждането на бебе No.13 Г-н Шуант заявява, че това е последното им дете. Не след дълго обаче той очевидно е променил мнението си и на 18 април 2018 година проплаква най-новият член на семейството, който отново е от мъжки пол и така г-жа Шуант остава единствената жена в къщата. Г-н Шуант за пореден път се кълне, че са приключили с децата, докато г-жа Шуант си има едно наум, че всяко негово последно решение всъщност е предпоследно.

След ден-два обмисляне – Джей и Катери не са искали да знаят пола на бебето преди раждането му, макар да са имали предчувствието, че 13-те им сина ще си имат братче – двамата решават да кръстят най-младия Шуант с малкото име Финли и презимето Sheboygan, което вероятно не е използвано никога дотогава (не и за човек – има американско градче с това име). Смеем да предположим, че вероятно списъкът им с мъжки имена отдавна е бил изчерпан.

Дали са много разочаровани от пола на 14-тото си дете? „Чувстваме се благословени! Искахме това дете заради самото него, заради чудото на живота, не защото сме искали да е момиче“, твърди храбрата майка в интервю за Today.

Да се върнем обаче на презимето на бебето – Sheboygan, което произлиза от she is a boy again (тя отново е момче). Как им е хрумнало подобно име? To e вдъхновено от историята, която бащата на Катери, който вече не е между живите, разказал на дъщеря си и зет си преди много години. Герой в нея е индиански вожд, който имал много деца – все синове, но бил сигурен, че ще му се роди дъщеря. След като обаче и последното дете, което решили да имат, отново се оказало момче, той го кръстил Шибойгън ("she is a boy again").

Джей и Катери разказват, че са обсъждали идеята да дадат това име и на други от синовете си, но в последствие са се отказали. Причината да го сторят сега е, че са „абсолютно сигурни“, че новороденият Финли е последното им дете. „Казахме си – какво толкова? Хората и без друг ни мислят за луди“, споделя Джей, допълвайки: „Хората поставят под въпрос доколко сме нормални, след като сме решили да имаме 14 деца. Това обаче е нещото, което ние правим. Ние сме способни да се справим. И аз не мога да си представя да нямам 14 синове“.