Ако сте преболедували варицела в ранна детска възраст, надали си спомняте нещо от преживяването, но е възможно все някъде по тялото, най-често на лицето, да имате едва забележим белег, наподобяващ миниатюрна котловина. За щастие, белезите от варицела, особено при недопускане на разчесване и инфектиране на обривните единици, са рядкост, а дори да останат такива, както вече казахме, наистина за пренебрежими, дори от най-суетните. Тези, които обикновено запазват натрапчив, често горчив спомен за варицелата, обикновено са родителите, освен, може би, в случаите, в които болестта премине много леко. Това обаче, обратно на широко разпространеното схващане, в никакъв случай не е правило. Затова, нашият съвет е – не подценявайте варицелата и шарките изобщо и не правете опити да заразите децата си нарочно.

За какво става дума? Не само в България, а по цял свят се практикуват т.нар. „варицелени партита“, при които получавате покана да гостувате в семейство, което следва да бъде под карантина поради това, че един или повече членове от него е диагностициран с варицела. Идеята е възникнала поради обективната причина, че обикновено децата, но не всички, а тези с добър имунитет, прекарват болестта чувствително по-леко, отколкото хората в по-зряла възраст. Както вероятно сте чували, колкото по-късно изкараш варицела, толкова по-вероятно е симптомите на болестта, включително грипоподобните като температура, болки в гърлото, силна отпадналост, болки в ставите, но и кожната изява, да бъдат изживени много по-мъчително. Ето защо много родители са склонни да инициират заразяването на децата си в градинска възраст, считайки, че това е най-добрата стратегия по отношение на една болест, от която малцина не се разболяват на някакъв етап от живота си.

В тази връзка се обърнахме към статистиката и по-конкретно към данните и становищата, разпространени от Американския център за контрол на заболяванията (CDC) и европейския му аналог (European Centre for Disease Prevention and Control, или ECDC). По отношение на ситуацията в САЩ, преломен момент в скорошната история на заболяването в Северна Америка е въвеждането на ваксината срещу варицела през 1995 година, след което заболеваемостта рязко спада, както и свързаните с варицелата усложнения.

В началото на 90-те години на миналия век средната годишна заболеваемост е от порядъка на 4 млн. души, като един на 8000 до един на 18 000 души биват хоспитализирани (между 10500 и 13000), а между 100 и 150 души умират от болестта всяка година. В разглеждания период, а и изобщо, най-голям процент от всички заболели са деца на предучилищна възраст. Според CDC с въвеждането на ваксината ежегодно биват предотвратени над 3,5 млн. случая на варицела в САЩ, респективно над 9000 хоспитализации и над 100 смъртни случая.

В ръководството на ECDC (европейската агенция за превенция и контрол над заболеваемостта) се казва, че при липса на ваксинация, годишната заболеваемост от варицела в дадена европейска държава е близка до коефициента на раждаемостта в същата. В актуалния доклад на агенцията е посочено, че болшинството на заболелите са децата на възраст между 2 и 8 години, като 52-78% от заболелите са деца под шест годишна възраст, а 89-95,9% - под 12-годишна възраст. Вариациите между различните региони на Стария континент са значителни.

В обобщението на доклада на ECDC също така е поместена информация за случаите на усложнения и отново се подчертава ползата от ваксинирането като мярка за драстично намаляване на случаите на заболеваемост и/или тежестта на заболяването според броя на поставените ваксини. Според актуалните данни, базирани на лекарската практика, между 2 и 6%, тоест двама до шестима на всеки 100 души, развиват някаква форма на усложнение в следствие на болестта. Най-честите усложнения са суперинфекция на кожата и меките тъкани, следвани от неврологични и белодробни усложнения. Дългосрочни усложнения са установени при 0.4 до 3.1% от пациентите, хоспитализирани с някаква форма на инфекция, причинена от варицела. Рискът от усложнения при варицелата, както вече стана дума, е по-висок при лицата с компрометирана имунна система, но също така при новородените и възрастните пациенти. Въпреки това най-много усложнения, хоспитализации и смъртни случаи, резултат от болестта, се наблюдават при деца с нормална имунна защита и без съпътстващи заболявания.

След като ваксината срещу варицела се предлага в редица европейски държави, вече съществуват достатъчно данни в подкрепа на нейната ефикасност според броя на поставените ваксини. При един прием случаите на усложнения при заболяване с варицела (което е възможно въпреки ваксинацията) спадат драстично, а след втория прием са наблюдава значителен спад в заболеваемостта изобщо.

Така или иначе обаче в България ваксина срещу варицела не се предлага и ежегодно болестта засяга огромни групи от обществото на няколко епидемиологични вълни. Поради извънредно голямата контагиозност (заразност) на болестта, обикновено при вълна от варицела се разболяват голям процент деца от една градинска или училищна паралелка. Лечението, освен когато се развие усложнение, е домашно и предвижда карантина от 9 дни, считано от деня на диагностициране на пациента от лекар. На децата е забранено да посещават учебно заведение, като съответното получава известие и е длъжно да го разпространи до всички лица, посещаващи същото, с конкретно посочена паралелка, в която има установен случай на варицела.

Да приемем, че сте видели подобно известие на вратата на детската градина или училището, което детето/децата ви посещават. Какво да очаквате? Варицелата има дълъг инкубационен период от макс. 21 дни, което означава, че вашето дете може да прояви първите симптоми на болестта цели 3 седмици след първоначалния контакт.

По данни на ECDC вероятността човек да развие варицела, ако е бил в непосредствен контакт със заболял след появата на обрива и преди завяхването му, и вече не е преболедувал, изграждайки си доживотен имунитет (конкретно за варицела, но не и за херпес зостер - втората и не по-малко неприятна болест, причинявана от същия вирус - Varicella zoster virus), е 96%. Вирусът се разпространява по въздушно-капков път, тоест варицелата се предава чрез дишане на въздуха до заразен човек, чрез докосване до течността от блистерите на някой с обрив или до неговите дрехи, повърхности и играчки, които е пипал, и др. Вирусът може да бъде предаден на бебето по време на бременност и раждане, ако бременната жена не е боледувала от варицела и се разболее на някакъв етап от бременността. Подобно заразяване носи съществени рискове за плода, особено ако настъпи преди 22 г.с или в последните дни преди раждането.

Най-често заболяването има остро начало – висока температура, силна обща отпадналост и няколко единични червени петна по кожата – например по врата или скалпа. В рамките на няколко часа до ден броят на петната рязко се увеличава и постепенно всяко от тях се трансформира в секреторно мехурче (везикул), пълно с прозрачна течност. Появата на мехурчетата е поетапна, на няколко фази, и е възможна на абсолютно всяка част от тялото, като най-рядко засяга дланите и ходилата. До каква степен обривът ще порази заболелия от варицела е невъзможно да се предвиди – някои пациента, най-често деца, имат относително малко на брой мехурчета, докато други буквално са покрити от главата до петите, включително по клепачите, по лигавиците, под мишниците, по целия скалп и дори във веждите. Субективното усещане за сърбеж също трудно може да бъде измерено, но именно неистовият сърбеж и неустоимото желание за чесане като форма на временно облекчение превръщат болестта в истинско изпитание за психиката – както на заболелия, така и на грижещия се за него. Освен че действително не може да облекчи страданията, чесането носи риск от разкъсване на фината ципа на везикулите, разраняване и инфектиране на кожата, поради което намирането на начин за потискане на сърбежа се превръща в приоритетна цел.

За щастие това е напълно възможно чрез употребата на препарати за кожни раздразнения от ново поколение, какъвто е охлаждащият гел OSMOFORCE KIDS, предназначен най-вече, но не само, за туширане на силния сърбеж и цялостно облекчаване на дискомфорта, причинен от кожната изява на варицелата. Ефектът от препарата се постига от неговата патентована формула OSMO4, комбинираща глицерол и гликол по начин, който като ефект надминава ползата от двете съставки по отделно. Освен охлаждащ, гелът има и хидратиращ ефект, в резултат на което усещането за сърбеж намалява, а оттам и импулсът за разчесване на везикулите в етапа, в който са най-силно сърбящи. Етап, който, можем да кажем и от личен опит, може да причини безсънни нощи. Успокояващо действа дори самата мисъл, че OSMOFORCE KIDS може да се използва толкова пъти, колкото е необходимо (тоест всеки път, когато детето започне да се чеше), а освен това не оставя следи по дрехите и няма никакви странични ефекти, като самото му прилагане върху мехурите носи моментално облекчение както поради състава му, така и чисто механично – от втриването на гела в кожата.

Отделно от локалното външно лечение на кожната изява на шарката, педиатърът/личния лекар на пациента най-вероятно ще предпише антипиретик за сваляне на високата температура (който в никакъв случай няма да бъде на основата на ацетизал в случай, че детето няма навършени 12 години), препарати за симптоматично лечение (например при възпаление и болка в гърлото), а евентуално и антихистаминов сироп/таблетки, които допълнително ще подтиснат сърбежа и евентуална алергична реакция на организма (особено при пациенти, предразположени към такава). Има липса на консенсус по отношение на мокренето/къпането, като някои специалисти поддържат теорията за пълно изключване на мокренето през първите 5-6 дни, докато други насърчават хладните душове. Правилният подход в общия случай е да се доверите на вашия личен лекар.

Ако четете всичко казано по-горе в момент, в който вие или детето ви проявявате първите симптоми на варицела или сте получили информация, че сте били в контакт с болен, не изпадайте в паника и не се настройвайте предварително за тежко протичане на болестта. С ефикасни мерки, като предложените по-горе, и търпение, скоро всичко ще бъде зад гърба ви, а белезите, ако има останали такива, ще изчезнат напълно до няколко месеца.