Множество изследвания през последните години доказват недвусмислено, че излагането на едни или други химични съединения по време на бременността би могло да навреди на детето в по-голяма степен, в сравнение с излагането му след раждането.

Американските центрове за контрол и превенция на заболеваемостта определят флуорирането на питейната вода като едно от най-големите постижения в областта на общественото здраве за последния век. Според официалната статистика в резултат на флуорирането на водата през последните 70 години стоматологичните проблеми при децата и възрастните са намалели с 25%. За хубаво или за лошо, в България питейната вода не съдържа добавен флуорид. Оказва се, че българската питейна вода си има своите предимства, след като скорошно изследване доказа връзката между излагането на флуорид по време на вътреутробното развитие на човека и неговото IQ (коефициент на интелигентност).

Изследването, публикувано в здравния журнал Перспективи на здравето в околната среда, е проведено в Мексико, където питейната вода, подобно на ситуацията у нас, не се обогатява с флуорид. Дори когато не се добавя във водата, питейната вода така или иначе съдържа известно количество флуорид, а освен от там, химичното съединение попада в организма чрез продуктите за орална хигиена и някои хранителни и други добавки. В изследването, осъществено за период от 12 години, са взели участие 300 двойки майки и деца, които двукратно са дали урина за целите му (биологичен маркер, предпочетен пред периодичното изследване на съдържанието на флуорид в околната среда).

Изследването доказва, че за всеки 0,5 m/l (милиграма на литър) насищане с флуорид над 0,8 m/l в урината децата показват по-ниски резултати при проверка на тяхната интелигентност. Тъй като първите тестове са извършени в периода на бременността на майката, става ясно, че флуоридът може да окаже негативно влияние на когнитивните възможности на детето, когато е изложено на него по време на вътреутробното си развитие. Същевременно липсват доказателства, че повишеният прием на флуорид след раждането оказва подобно влияние.

Изследването в Мексико не е първо и единствено по рода си, но се счита за най-представително към момента. Съществуват данни и от проучване в Китай, резултатите от което са аналогични – децата, изложени на по-големи дози флуорид (а в Китай съдържанието на флуорид във водата достига до 30 m/l), се представят по-зле на тестовете за интелигентност. В САЩ Агенцията за обществено здраве препоръчва 0,7 m/l като оптимална концентрация на флуорид във водата, докато Агенцията за опазване на околната среда там е поставила ограничението на 4 m/l.

В заключение може да се каже, че приемът на флуорид по време на бременността трябва да бъде прецизно дозиран, като се вземат предвид и другите източници на съединението в околната среда и храните, тъй като би могъл да окаже негативно влияние върху интелектуалните способности на детето. В този смисъл флуоридът се разглежда от учените като невротоксин. Същевременно ползите от флуорида за денталното здраве са безспорни, затова и пълното му изключване от химизацията на организма е ненужно и погрешно. „Всичко е в дозата – точната доза в точния момент“, обобщава Д-р Анхелес Мартинес-Миер от Стоматологичното училище към Университета в Индиана.

*Флуоридът е химично съединение на елемента флуор, който освен в производството на пасти и води за зъби се използва за фреони (наличен в по-старите хладилници) и в тефлона (незалепващото покритие на много от съвременните съдове за гответе).