Учени от Училището по медицина към Станфордския университет оповестиха резултатите от първото по рода си задълбочено изследване върху точния график и закономерности, по които имунната система на жената реагира и се променя по време на бременността. Публикация, разпространена от специализираното медицинско издание Science Immunology, разкрива резултатите от изследването и заключенията на учените, които са на мнение, че са направили пробив. Основната цел на това и на по-нататъшните изследвания, свързани с него, е да се намери начин за превенция на преждевременните раждания.

„Бременността е уникално от имунологична гледна точка състояние. Чрез това изследване ние установихме, че промените в имунната система на бременната жена следват прецизни и предсказуеми шаблони“, обяснява главният ръководител на изследването – д-р Брайс Годиер, и доктор на науките и асистент професор по анестезиология, предоперативна медицина и алгиатрия (управление на болката).

Въпреки че учените отдавна знаят, че имунната система на бременната жена се адаптира по начин, предпазващ фетуса от реакция на отхвърляне от организма, никой до момента не бе проучвал в подобен мащаб и дълбочина тези промени, да не говорим за откриване на точен график, по който тези промени настъпват. „Нашата най-голяма цел е да бъдем способни да намерим отговор на въпроса дали имунната система на дадена жена, очакваща бебе, работи в необходимия синхрон, дали дадени промени не настъпват по-рано или по-късно от необходимото“, допълва Годиер.

Зад това изследване на Станфордския университет, който си е спечелил славата на един от най-прогресивните в света с изключителен принос върху науката като цяло, стои специализиран център (March of Dimes Prematurity Research Center), чиято мисия е да проучи причините за преждевременните раждания и да намери начини за превенцията им. В САЩ бебетата, родени недоносени, са около 10%, но в други страни процентът е доста по-висок, а степента на предсказуемост на изхода от една нормално протичаща бременност е твърде нисък.

„Вълнуващо е да знаем за съществуването на имунологичен часовник на бременността. Сега, разполагайки с база за сравнение спрямо нормалното развитие на имунната система в хода на бременността, можем да поставим основата на сравнителни изследвания, за да можем да знаем кога дадена имунна система не се адаптира към бременността по очаквания начин“, допълва д-р Нима Агхаепоур – доктор на науките и инструктор по анестезиология, предоперативна медицина и алгиатрия.

Предишни изследвания в Станфорд и други институции хвърлиха светлина върху имунния отговор към инфекция, който би могъл да предизвика преждевременно раждане. Ако учените идентифицират сигналите на имунната система за предстоящо преждевременно раждане, те биха могли да разработят и кръвен тест, чрез който да ги улавят.

В настоящото изследване са сравнени по уникална, разработена от Станфордския университет статистическа методология, кръвните резултати от 18 жени с успешно завършила с раждането на доносени бебета бременност. От всяка жена са взети 4 кръвни проби – по една през всеки от трите триместъра на бременността и още един шест седмици след раждането. Допълнително са взети аналогични проби от още 10 жени с успешно завършила бременност за доказване валидността на резултатите.

Учените са използвали техниката поточна цитометрия, разработена в Станфорд, чрез която се измерват едновременно до 50 от характеристиките на всяка имунна клетка в кръвните тестове. Под внимание са взети видовете имунни клетки и са отчетени реакциите на всяка клетка при стимулация с молекули, имитиращи инфекция с вируси и/или бактерии. „По този начин разбираме как специфичните видове имунни клетки се влияят от бременността“, обяснява д-р Годиер.

В методологията на изследването е включен и математически модел, инкорпориращ определени познания от съществуващата научна литература относно поведението на имунните клетки, когато не е налице бременност, за да установят кои данни са от най-голяма важност. Моделът, използван от станфордските учени, спомага за по-доброто разбиране на имунната система по същия начин, по който картографският софтуер, който „знае“ кои улици са еднопосочни“, дава по-точни указания на шофьорите.

Изследването потвърждава определени аспекти на бременността, които вече са проучени и известни, като например усилването на действието на клетки като неутрофилите и лимфоцитните NK-клетки, известни още като „клетки-убийци“. Същевременно учените са установили важността на някои параметри от промените в имунната система, които до момента са пренебрегвали.

Следващата стъпка пред учените е да проведат аналогично изследване на базата на кръвни изследвания сред жени, които са родили преждевременно, за да установят по какъв начин траекториите на техните имунни функции се отклоняват от нормата.

„За нас е приоритет да установим по-прецизно какво се случва в самото начало и в самия край на бременността. Бихме искали да разберем дали има ключов момент, определено събитие, което можем да уловим и което е тънката граница между нормата и патологията“, казва още д-р Годиер.

„Имунната система не действа в изолация и за нас сега е интересно да установим взаимодействието между нея и други аспекти от биологията на майката, като генетиката, метаболизма, микробните екосистеми в организма, така че да съумеем да предложим един холистичен часовник на бременността“, допълва д-р Агхаепоур.

Това изследване е пример за фокуса на станфордската медицина върху прецизирането на здравеопазването, така че то да е в състояние да предсказва и противодейства на заболяванията при здравия човек, както и прецизно да диагностицира и лекува болния.