През първата година от живота на едно бебе започва оформянето на физическите показатели като говор, слух, зъби, хранене, седене. Постепенно започва и социалното оформяне. Детето първоначално си общува само с родителите си и с най-близките хора. То се научава да си играе и да се забавлява с тях.

През следващите години обаче нещата започват постепенно да се променят. Колкото по-голямо става детето, толкова повече неща започва да забелязва. Желанието му да научи, колкото се може повече за света нараства и го тласка към нови запознанства и допир с неща, с които никога до този момент не се е сблъсквало. С говоренето бебето започва да комуникира и да търси събеседници като в началото, разбира се, това са родителите. Постепенно се намесват и други хора, които не са толкова близки. Обикновено през първата година детето е по-затворено и общуването му се ограничава само с хора от семейството - с тези, които се грижат за него.

Когато се навършат две години нещата коренно се променят. Започват запознанствата с други деца, съвместните игри се появява желание за общуване с връстници. Появява се срам към възрастните и определена затвореност при комуникирането с тях поради срамежливост. Възможно е дори да бъдат предизвикани реакции, като разреваване и страх от непознати, но родителите трябва да знаят, че това е нещо съвсем нормално и не е повод за безпокойство.

Повод за притеснение е, когато се забележи, че детето се държи грубо и агресивно със своите връстници или ако то не може да говори до настъпване на двегодишна възраст. Тогава е задължително да се потърси съдействието и мнението на педиатър.