Да, бебетата се разболяват, въпреки изрядната чистота и стерилизация на всичко в дома, което има досег с бебето. С това не искам да кажа, че не бива да се спазва добра хигиена, напротив тя спестява доста главоболия. Само казвам, че е възможно на някой етап от развитието си бебето да боледува.

Няма майка на света, която да не се притеснява, когато бебето и се разболее. Но е добре да имате предвид няколко неща.

Първо, видимо разстроената и суетящата се майка предава нервността си на всички околни, включително и на бебето. То също се изнервя и картинката става далеч по-екстремна, отколкото всъщност е. Това, че бебето е болно не е повод за малък, но съдържателен скандал с най-близко стоящия възрастен – бащата, свекървата или някой друг. По скоро е време за бързи и уверени действия първото, от които е да се заведе бебето на лекар. Не фантазирайте какво му е на бебето, а просто застанете лице в лице с проблема. Каквото и да има лекарите винаги се отнасят с внимание и към най-нищожните симптоми. Става дума за бебе и кой ако не негова майка първа забелязва промените в поведението на детето си? Притеснената, но уверена в действията си майка винаги смъква напрежението като цяло и внася ред в хаоса. Това в подобна ситуация е от голямо значение.

Второ, имайте в предвид, че бебетата са така създадени, че да изглеждат трогателни. Това особено важи за периода, в който са болни. Още един от механизмите, по които да търсят и получават помощ, защото нямат възможност да си я окажат сами. По-големите деца могат да вербализират това, че не се чувстват добре и да поискат помощ. Бебетата, освен да плачат, да спрат да се хранят, да изглеждат много измъчени и страдащи почти нямат други начини да предадат това на грижещите се за тях. Не забравяйте, че най-мощният арсенал в общуването – говоренето все още не им е достъпен.

Въобще, ако се замисли човек излиза, че бебетата съвсем не са беззащитни. Да, те за разлика от другите бозайници не могат да стъпят на краката си и да ходят, часове след раждането. За това пък, природата ги е снабдила с чудесни и много дълбоки механизми, тук визирам не само рефлексите, които им позволяват да оцелеят при всевъзможни обстоятелства, все пак става дума за бебето на най-добре приспособяващото се към всякаква среда животно - човекът. Природата се е погрижила и за още нещо - почти винаги до бебето да има някой, който да е готов да окаже помощ. Най-често най-добрата за това, неговата майка и слава Богу!