Дори възрастните се нуждаят от похвали. Когато те не се получат човек е отпуска и не му се иска да прави нищо. Какво значат те обаче за децата?

През първите години детето усвоява много навици и това се случва, защото всяко ново нещо е интересно за него. То прави всички действия заради себе си, а не за да помогне на майка си или за да й угоди. Но за възрастните е трудно да се въздържат от излишни похвали. “Браво”-чува детето всеки път щом успее да извърши дадена задача. Този механизъм лесно се запаметява в съзнанието и след известно време мотивът за извършване на дадена постъпка става похвалата, а не интересът към усвояването на нов навик или способност.

Децата растат и изискванията на техните родители се увеличават. Вече за получаване на похвала е необходимо да се направи нещо по-сериозно и неизбежно настъпва моментът, в който възрастните престават изобщо да хвалят децата за дадени действия. Но за тях след като няма поощрения, значи няма и смисъл от това. Така постепенно се намалява потребността към познание и самоусъвършенстване. Зависимостта от похвалата пък от своя страна расте и остава в човека за цял живот.

Много често с цел възпитание родителите поощряват децата си с твърдения, че техният приятел е по-добър, умен и т.н. Те го правят, мислейки си, че детето ще поиска да надмине постиженията на своя познат, но това е един доста нежелателен метод. Той може наистина да послужи за мотивация, но доста често има точно обратния ефект. Не трябва да се забравя, че е важна вътрешната мотивация, а не толкова външната. Това разбира се, съвсем не означава, че родителите не бива да хвалят своите деца, напротив. Но всичко трябва да бъде умерено.