Страхът в ранна детска възраст е естествена психологическа проява. Със сигурност сте чували от устата на малкото следните фрази: „Искам да спя на лампа, защото ме е страх да не дойде Баба Яга” или ’”Торбалан ще ме открадне ли ако не слушам”. Разбира се това е нормално. Всеки изпитва определен страх към нещо, дори и възрастните. Важно е да знаете, че страхът на вашето дете към хора или измислени образи започва някъде около 8-мия месец и бъдете готови той да е съпътстван от плач или дискомфорт. Този страх е предизвикан от ограниченото познание на детето за заобикалящия го свят. Възможно е да асе изплаши от присъствието на непознат в стаята или от раздялата с майка си. Децата са много уязвими на тема раздяла с родител. С течение на времето те осъзнават истината за преходността на живота и се страхуват за своите близки. Детето може да плаче тайно и да скрива терзания си, което го измъчва допълнително. При някои деца тази идея обладава съзнанието и ги прави по-затворени.

Много често малкото изпитва страх от лекарите и медицинските сестри, без да са му извършвани манипулации или при първа среща с живи животни. Техните движения и звуци се възприемат от децата като заплашителни и те изграждат отрицателна представа за определено животно, която влияе и в по-късна възраст. Тъй като децата сами си насаждат страхове от предмети или хора е нужно родителите да отделят внимание на това. Вашата задача е да поговорите с детето си и да разсеете създадените страхове. Обяснете му, че сянката която вижда на балкона е вашата мила съседка и че няма причина да се страхува. Важно е да изградите на детето силен характер, за да преодолява страховете си и да бъде по-решително като порасне, а не да изпада в депресия при всеки дребен проблем. Освен това е добре процесът от спане на светло, плавно да премине към спане на тъмно за да не се нарушава правилната светлина за сън.

В крайна сметка понякога е забавно да слушате как малкото тича из стаята, защото Кумчо Вълчо го гони, но бъдете предпазливи и обърнете внимание на страховете на детето си за да бъде то стабилно психически в по-късна възраст.