Въпросът дали бебето получава всичко, което му е необходимо, от майчиното мляко, безпокои много родители и е сред най-често задаваните на педиатрите. Последните поначало не препоръчват приема на мултивитаминни препарати през първите две години от живота на детето – на здравото, доносено бебе му е необходим единствено вит. D, който обикновено трябва да се дава през цялата първа година (или по-дълго, ако педиатърът прецени) от 20-тия ден, както и единична доза вит. K, поставена инжекционно скоро след раждането като мярка срещу развитието на хеморагична болест на новороденото. Възможно е да получите рецепта и за вит. C (ампули от 200 мг) в случаи на разболяване на бебето. Приемът на всякакви други витамини (нека повторим, че в случая говорим за здрави, доносени бебета – при преждевременно родени с тегло под 1,5 кг може да бъдат назначени добавки към кърмата) не само не е от полза за детето, но може да навреди.

Нека сега обърнем по-специално внимание на всеки отделен витамин и вероятността бебето да не получава достатъчно от него.

Вит. A

Майчиното мляко е отличен естествен източник на вит. А. Авитаминозата с този витамин е много рядко явление при кърмените бебета дори в онези части от света, където дефицитът на вит. A е широко разпространен проблем. Или иначе казано кърменето е най-добрата профилактика срещу ниските нива на вит. А.

Вит. B1 (тиамин)

Ако майката получава достатъчно тиамин, нейното мляко също съдържа необходимото на бебето й количество вит. B1 и добавка не е необходима. Ако обаче при майката е отчетен дефицит, допълнителният прием ще компенсира както недостига при нея, така и в съдържанието на кърмата (тъй като Вит. B1 е водно-разтворим). Авитаминозата с този витамин, известна като бери-бери, се среща рядко в развитите държави.

Вит. B2 (рибофлавин)

Допълнителният прием на B2 не се препоръчва на кърмените бебета, тъй като рибофлавиновият дефицит се среща много рядко в развитите държави. Нивата на вит. B2 в човешкото мляко са относително постоянни и обикновено се повлияват единствено при допълнителен прием на големи количества (от порядъка на три пъти над препоръчителната дневна доза) от страна на кърмещата майка.

Вит. B6

Ако майката си набавя адекватни количества вит. B6, кърменото бебе не се нуждае от добавка. Недостигът в организма на майката, респективно в млякото й, може да се компенсира лесно с включването на добавка в нейната диета.

Вит. B12

Същото се отнася до Вит. B12 – добрите нива в организма на майката гарантират необходимата наличност в нейното мляко. Важно е да се има предвид, че майките, които избягват или напълно са изключили от хранителния си режим консумацията на месо и продукти от животински произход (животински протеини), тоест спазващите вегетарианска или веган диета, често страдат от недостиг на Вит. B12. В този случай се препоръчва прием на добавка както по време на кърмене, така и още през бременността. При съмнение се препоръчва кръвно изследване за установяване на нивата на B12 в организма на майката.  

Вит. C

Кърмените бебета не следва да получават добавка с вит. C рутинно, освен в случаите на ясно изразен недостиг. Американската комисия по лекарствата и храните препоръчва на кърмещите майки дневен прием от 120 мг и още 35 мг на ден над тази доза в случай, че майката пуши. Приемът на вит. C обаче не оказва значително влияние върху количествата му в майчиното мляко, тъй като те са относително постоянни. Той се налага и дава отражение върху нивата на вит. C в кърмата тогава, когато майката страда от авитаминоза с този витамин.

Вит. D

Както вече стана дума още в началото, вит. D е единственият, чийто допълнителен ежедневен прием се препоръчва от педиатрите, най-често от 20-тия ден на бебето. Стандартното количество на добавката е 10 µg или 400 IU дневно под формата на капки, давани перорално на бебетата. Приемът на вит. D се назначава на всяко бебе, независимо от това дали е родено доносено или недоносено, тъй като по този начин се компенсира недостатъчното излагане на пряка слънчева светлина и профилактира произтичащия от него риск от рахит. Като оставим настрана слънцето, другият основен източник на вит. D за бебетата са запасите, натрупани в организма му в утробата. Или иначе казано добре е майката да се увери, че получава достатъчно големи количества вит. D още по време на бременността, гарантирайки, че при раждането си и през първите 2-3 месеца след него бебето ще разполага с достатъчно добри запаси. Стига майката да не страда от недостиг на този витамин, кърмата й също ще съдържа необходимите количества от него, но трябва да се знае, че бебето получава чрез млякото само част от Вит. D, от който се нуждае – останалият трябва да дойде от слънцето (или чрез добавка, давана на бебето). При продължително ежедневно излагане на слънчева светлина е малко вероятно бебето да страда от недостиг на вит. D, още повече, ако майка му също си набавя необходимите за нея количества. Според едно изследване от 1986 година [Ala-Houhala 1986], проведено във Финландия, ежедневният прием на 50 µg (2000 IU) Вит. D от страна на майката е ефективна мярка за поддържане на същите нива на вит. D в организма на бебето, както ако му се дава стандартната доза от 10 µg (400 IU).

Вит. E

Не са описани случаи на недостиг на вит. E при доносени бебета, хранени с майчино мляко. По тази причина не се препоръчва назначаването му на майките и бебетата.

Вит. K

Запасите от вит. K при бебето към момента на раждането му са много ниски, а той е от ключово значение за съсирването на кръвта – недостигът му може да причини опасен синдром при новородените бебета. По тази причина на всяко новородено бебе се поставя единична доза вит. K още в деня на раждането му, а като допълнителна мярка кърмещата майка може да приема вит. K през устата, което дава отражение върху нивата на витамина в млякото й.

Флуорид

Към момента липсва доказателства, че приемът на флуорид в бебешка възраст подобрява денталното здраве на кърменото бебе. Назначаването на добавка с флуорид на здравите бебета на естествено хранене вече не се препоръчва от Американската педиатрична академия, тъй като чрез изследвания е установено, че в човешкото мляко се съдържа достатъчно флуорид, а набавянето на по-големи количества от необходимото е свързано с определени рискове. Флуоридът поначало се съдържа в питейната вода и в повечето минерални бутилирани води.

Фолиева киселина

Не са описани случаи на дефицит при доносените бебета, хранени с майчино мляко, поради което и не се препоръчва допълнителен прием.

Калций

Кърмените бебета не се нуждаят от допълнителен прием на калций – смята се, че те получават цялото необходимо количество чрез кърмата, а през втората половина от първата си година и от храните, с които се захранват. Съгласно становището на Американската педиатрична академия относно нуждите от калций при бебетата, децата и юношите: „Не са налични доказателства за ползите от допълнителен прием на калций извън този, който бебетата получават изключително от майчиното мляко през първите шест месеца от живота си и от него в комбинация с други храни през вторите шест месеца, за постигане на по-добра костна минерализация в дългосрочен план“

Ниацин

Ниациновият дефицит се среща изключително рядко при кърмени бебета в развитите държави, поради което и по правило не се препоръчва допълнителен прием.

Желязо

Смята се, че доносените бебета разполагат с достатъчно запаси от желязо, натрупани по време на вътреутробното им развитие, които да им стигнат през първите шест месеца след раждането. Според съвременните препоръки след това започва постепенното захранване на бебето с твърди храни (не непременно за сметка на кърменето), така че изчерпващите се запаси отново започват да се попълват.

Усвояването на желязото от майчиното мляко има някои специфики, на които е важно да бъде обърнато по-особено внимание като се има предвид, че в България, за разлика от много други европейски страни, се прави рутинно изследване на кръвта на бебето на шестмесечна възраст и често поради стойност на хемоглобина под референтната се бърза с назначаването на железен препарат.

Първо – съдържанието на желязо в майчиното мляко е константно – то не се влияе от храненето на майката и не може да се увеличи нито чрез храна, нито чрез добавка (дори когато майката страда от анемия). Но, същото това желязо, макар нивата му да не са така високи както в адаптираните млека, например, се усвоява много пъти по-добре, отколкото във всеки друг вид. Усвояването има връзка и с другите храни и вещества, с които се комбинира. Така например едновременният прием с вит. C повишава абсорбцията, а освен това положителна роля оказва лактозата в човешкото мляко. Освен че се усвоява много по-добре чрез кърмата, желязото се и съхранява по-сигурно, тъй като не се губи през червата. Краве млякото може да раздразни чревната лигавица, което резултира в прокървяване, макар и в съвсем малки количества, и води до загуба на желязо)

Смята се, че въвеждането на добавка с желязо и храни, обогатени с желязо, през първите шест месеца от живота на бебето може да компрометира ефикасността на усвояването на желязото от майчиното мляко, затова и не се препоръчва. Когато е изключително кърмено, бебето усвоява цялото налично количество желязо в майчиното мляко, за което способстват и специалните протеини в него, и остава „имунизирано“ за т.нар. „лоши“ бактерии“.

Цинк  

През първите 6-8 месеца от живота си доносените бебета на естествено хранене не се нуждаят от допълнителни количества цинк извън тези, които получават чрез кърмата, след което започват да си набавят необходимите количества и чрез твърдата храна. Добри източници на цинк са месото (особено червеното) и киселото мляко. При недостиг на цинк в организма най-често се проявяват следните признаци: намален апетит, понижен имунитет, спад в активността и забавяне в растежа. Риск от дефицит има при бебетата, родени преди термин с ниско спрямо гестационната им възраст тегло.