Понятието транспорт обхваща различни движещи се средства, с помощта на които е възможно придвижването в пространството на хора. Разнообразни литературни текстове, приказки, телевизията и дори собственият жизнен опит доста рано подтикват детето към пътешествия.

А градското дете доста рано се запознава с автобусите тролеите, трамваите, метрото, колите и дори със самолетите. Изображенията на средствата за движение са едни от най-любимите рисунки на децата и това не е случайно.

Децата и най-вече момчетата повече от целеустремено и активно изследват пространството, изучавайки по-голяма територия около себе си. затова и рисунките отразяват външния облик и устройството на машината, самолета, влака, показва скоростните му възможности. Често в детските рисунки тези двигателни апарати са шофьори или пилоти. Не заради това, че са ненужни, а защото малкият все още човек отъждествява колата и управляващия я човек, сливайки ги в едно цяло. За детето колата придобива телесната форма на съществуването на човека, даваща й скорост и целеустременост.

Няколко години след началото на самостоятелните пътувания детето опознава градската среда в доста големи подробности, от което може, разбира се, да се възползва за осъществяването на свои цели. Но затова на детето му предстои един доста дълъг и труден период на усвояване на градския транспорт като такъв, разбиране на възможностите му, както и ограниченията и опасностите.

Възможностите се състоят в това, че градският транспорт в града потенциално може да закара пътника на всяко място. Ограниченията пък касаят това, че транспортът дава по-малка свобода на придвижване, отколкото таксито или личния автомобил. Опасностите се отнасят не само с възможността за получаване на някаква физическа травма, но и до психично натоварване.

Общественият транспорт има двойна същност по своята природа: от една страна това е средство за придвижване в пространството, а от друга е обществено място. Детският опит в пътуването по този начин се разделя на две психологични фази: по-ранна, когато детето пътува само с възрастни и по-късна, когато то пътува самостоятелно. Всяка от тези фази поставя пред детето определени психологични задачи. Първата касае училищната възраст и особено остро се възприема от малките деца между две и пет години. Това е период, в който децата са обсипани от различни наблюдения, преживявания, комбинирани по различен начин.

Това могат да са докосванията на ръцете към дръжките в трамвая и тролея, стъклото, гледане на улицата и на самото движение. По време на тези свои преживявания детето и разбира също така, че всеки човек е обект на социалното възприятие на другите. Забелязва се, че всеки трябва да има определено “социално лице” при общуването с непознатите хора. В транспорта детето често става обект и на чуждо внимание, задават му се въпроси като: “Как се казваш?”, “На колко си години?”, което несъмнено влияе върху социалното развитие на детето.

И така иска ли човек или не транспортът е едно място, чиято функция далеч не е само предвижването. Там малките деца за първи път се сблъскват в живота си с една по-голяма социална група, добиват знания за външния свят, нови усещания и опит в общуването с хора. Често влиянието на подобни места върху детето е положително, но има и случаи, в които негативните резултати също са налице.

Много зависи от това как ще бъдат обяснени всички неща, които се случат на малкия човек в трамвая, автобуса и т.н.