Когато наближи  края на бременността обикновено бъдещите майки започват да се притесняват за процеса на самото раждане. Няма какво да се лъжем нито е лесно, нито е безболезнено... Нека да разгледаме вариантите.

От друга страна огледайте се около вас – всички тези хора дето дишат и правят какво ли не,  са дошли на белия свят по един и същи начин. Друг е въпросът че повечето от тях не съзнават или не искат да си признаят колко много дължат на майките си само защото са ги родили. Точно така, и вие ще се справите!

Освен това бебето е на път и да искате, и да не искате нещата ще се случат. Процесът започнал със зачеването и износването бавно, но сигурно се приближава към естествения си завършек - освобождаване от бременността. Повярвайте, само заради самото разтоварване си заслужава, да не говорим за появата на малкото сладко същество искащо толкова много грижи и емоции.

            Така или иначе притесненията не пречат на осмислянето на ситуацията. Трезвите разсъждения и оглеждане на нещата от няколко гледни точки винаги са били в плюс при разрешаването на който и да е въпрос. Според мен, каквото и да изберете за самото раждане, основното и най-важното е да имате доверие на екипа, който го прави. Не случайно всички раждали жени изграждат особена връзка с акушерката. Не случайно от древността до наши дни има празник на акушерките. Още повече, че раждането е продължително и многостъпково преживяване - обикновено е ново, не особено поддаващо се на контрол и осмисляне. Най- добре е да усещате, че всички тези хора около вас знаят какво вършат и го вършат по най-ефективния начин. В тези моменти най-глупавото ще е да имате в добавка и притеснения относно компетентността на екипа. От друга страна това все пак са обучени хора и през вещите им ръце са минали много родилки. Веднъж започнало, раждането така или иначе ще се осъществи. Въпросът е с колко нерви и притеснения ще се случи това. А голяма част от това зависи от вас.

            Съществува много литература, особено феминистка и природозащитническа, която апелира към изцяло естествено раждане. Някои, предимно авторКи, стигат до там, че да агитират за раждане в домашни условия. Аз от една страна смятам, че след като няма медицински показания е добре нещата да се случват по естествен начин. Смятам, че възстановяването след това е по-бързо и жената не е зависима от нищо и никого няколко часа след раждането. Секциото е операция с всички негативи произхождащи от това. Но чак пък да се стига до раждане като едно време на нивата или вкъщи ми се вижда екстремистко - живеем в 21 век. Родилните отделения за това са създадени – там първо има професионалисти, второ има медикаменти които да ускорят или забавят даден процес ако това е необходимо и трето има болкоуспокояващи. Според мен, щом добрият Господ Бог е направил съществуването им възможно, трябва човек трябва максимално да ги експлоатира. Все пак живеем в “бяла” държава, а в белите държави детската смъртност и тази на родилките е сведена до 0.Това се постига с добро и навременно здравеопазване...

            По тази логика също смятам, че при раждането не бива да се отказвате от различните болкоуспокояващи, които лекарите предлагат. В това число и от епидуралната упойка. Може би най-добрия вариант е да започнете раждането „по естествен” начин под наблюдението на специалисти и в неговия процес ако вече не можете да издържате на болката и цялата олелия, да поискате болкоуспокояващи или епидурална упойка. Така от една страна ще знаете, че има още какво да се направи по отношение на облекчаване на случващото се. От друга - ще сте до някъде спокойна, че давате всичко от себе си нещата да се случват максимално естествено за вас и бебето.

По отношение на травмите - мними или реални, физически или психически, които може да нанесете на бебето като го родите в „неестествена среда”, имайте предвид, че първо трябва да имаме в наличност здрава майка и бебе и след това, да се занимаваме с травмите им.

            Колкото до това, че след като се сложи епидурална упойка родилките спират да напъват – за мен това е най-малкото обидно към личността на жената. Всяка раждаща жена иска този процес да приключи колкото е възможно по-бързо и с по-малко усложнения.

            По отношение на поставянето на самата епидурална упойка- медицината наистина много напредна и анестезиологията също, така че нещата пак опират до доверието и до вярват във вещината на анестезиолога. Има различни видове упойки, които се прилагат при различни степени и процеси, но това е в компетенцията на лекарите. Работата на раждащата жена е да каже, когато вече не й е възможно да се справя, както и да слуша и максимално да сътрудничи на акушерите и лекарите.

Ако говорим за секциото, като избран от жената вариант за раждане, изобщо не говорим за секциото по медицински показания.  Обикновено жените си мислят, че при секцио ще си спестят много болка и нерви. Това до някъде е така, но по-продължителният болничния престой, абокадите и системите няма как да се избегнат. Болката от следоперативната рана остава, да не говорим за по–продължителното възстановяване след това.   Ако страхът е единствената мотивация на този начин на раждане, повярвайте ми, той също няма да бъде избегнат. Това все пак е операция и човек се притеснява преди това. Има и нещо друго - обикновено жени, които  по една или друга причина са родили със секцио, последващите раждания също се осъществяват със секцио. Така че при първо секцио вие де факто предопределяте този начин на раждане и за евентуалните следващи бебета.

Начинът, по който изберете да родите е нещо, което зависи както от вас, така и от други обстоятелства по-време на самото раждане. Това изобщо не пречи нещата да бъдат предварително обмислени от няколко страни. Така или иначе отговорността е ваша, както и тялото, макар че за момента е удобна резиденция и за някой друг. Това съвсем скоро ще се промении по един или друг начин - ще държите в ръцете си едно малко същество. Ще сложите точка на един етап от живота си –“Бременна съм” и ще започнете друг “Аз съм майка”.