Всички деца обичат да рисуват. За тях рисунките са начин да изразят своите усещания за околната среда. Това творчество е изпълнено с емоции, възторзи или тревоги. Всяко дете обаче по своему избира цветовете, обектите за изобразяване и начин на рисуване.

Родителите не бива да се тревожат, че не могат да разберат детските рисунки, защото в тях то влага много повече от форма и цвят.

Психолози определиха приблизителните норми за това какво може да рисува едно дете в различните възрасти.

Когато е на година и половина едно бебе по-скоро драска различни линии, подобия на окръжности без някаква идея. В този период бебето се учи да държи правилно молива. Очите му просто следят ръката, рисуваща по хартията.

Когато е на две години детето може да рисува вертикални линии, а на две и половина се получават и хоризонтални. До тригодишна възраст то започва уверено да рисува кръгове и отразява настроенията си и чувствата си за заобикалящия го свят.

От две до три години в детските рисунки се появява някакъв реализъм: детето, което първо не може да изобрази нещо конкретно, започва да изобразява различни предмети.

Едно петгодишно дете вече може да рисува човек с почти всички детайли от облеклото му, а на шест години хората на рисунката са изобразени в действие и около тях има други предмети. Рисунките стават по-информативни, за детето вече е лесно и рисуването на геометрични фигури.

До десетгодишна възраст детето вече след перспективата и закона на реализма и изработва свой собствен стил.