Обикновено, когато се постави диагноза “херния” на детето се препоръчва операция, но много родители отказват. Това тяхно решение е продиктувано от това, че са чували, че състояние преминава само, освен това са притеснени, че упойката и стресът ще навредят на здравето на детето много повече. Дали обаче този подход е наистина правилен?

Преди всичко трябва да се имат предвид две неща. При новородените бебета се срещат два основни вида херния: ингвинална и пъпна и подходът към всяка една от тях е различен. Освен това без човек да е специалист е много трудно да прецени доколко дадено лечение е опасно за здравето. Затова ще разгледаме този проблем, колкото се може по-разбираемо.

Пъпна херния

Пъпната херния възниква, заради не заради небрежността на родителите или на акушерите, а заради особености на тъканите. В много редки случаи детето се оперира веднага след раждането, заради опасност от задълбочаване на проблема. Често се дава съвет за масаж в пъпната област, гимнастика, физически упражнения, но всъщност подобни процедури имат психологичен ефект за родителите. По статистически данни, 60% от децата се наблюдава самоизлекуване, независимо от различните методи на лечение и дори при пълното им отсъствие.

Преди всичко трябва да се помни, че пъпната херния често се нарича “не затворен пъп”, а всъщност това са две различни неща и съответно подходът към тях е различен. Ако херния няма, а пъпът не е затворен и не се предриемат мерки чакането ще продължи доста време. Опасността се състои в това, че истинската херния може да се появи при силно повишаване на внезапно отваряне на пъпа. При малките деца това може да е свързано със спорт, вдигане на тежести и точно затова в спортните центрове препоръчват операция. При момичетата освен спорта е възможна появата на херния по време на бременност.

Самоизлекуването при пъпната херния до 4-5 годишна възраст се среща доста често, но след 6 години е доста рисковано човек да чака, затова горещо се препоръчва операция.

Ингвинална пъпна херния

Този вид херния може да възникне както в първия месец от живота на детето, така и при вече възрастен човек и засяга половите органи. Най-често тя е предизвиквана от вдигане на тежест и на външен вид се разпознава по подпухналостта и подуването на корема в областта на червата. В този случай вече самолечение е недопустимо, защото рисковете са доста големи. Възможно е получаването на фатален кръвоизлив. Обикновено след операцията има и възстановителен процес, който включва интензивни физически упражнения, макар че оперираният съвсем спокойно може да ходи, да се храни и самообслужва.