Бащата на по чудо родило се бебе два дни след смъртта на майката, разказва за огромната си болка от загубата и щастието от случилото се чудо

След като инкубаторът вкарва въздух в недоразвитите дробове на Ая Джейн, малкото й телце се повдига така сякаш ще се прекърши.

“Тя добре ли е?” пита нейния баща Махмуд Солиман сестрите в специалното отделение на американска болница.

“Да, това е добър знак!”, казват му те “Тя плаче, но е все още прекалено малка и слаба, за да издаде какъвто и да е звук”.

Родена чрез цезерово сечение преди осем дни-два дни след като майка й Джейн, на 41 години е обявена за мъртва-бебето Ая изглежда слабо и изключително крехко.

Нейното име значи “чудо”, каквато е и съдбата й. Съвсем внимателно едната сестра я повдига и я поставя в ръцете на баща й. Той я поема и сяда мълчаливо, след което я целува нежно по челцето, сякаш страхувайки се да не я пречупи и нарани по някакъв начин.

“Когато съм с дъщеря си съм щастлив”-изведнъж казва той. “Тя може и да е слабичка и крехка на външен вид, но има силен дух. Обича да хване палеца ми и не го пуска. Боец е и е много сладка, но след загубата на моята Джени ме обземат доста смесени чувства.

Преди няколко дни аз се събудих в леглото си и жена ми беше там, а вече не е. Понякога си мисля, че някой ден ще се събудя и тя отново…”-притихва той, заради сълзите, които напират.

В 6.48 часа сутринта миналия петък сърцето на жена му спира след като поддържащата й система е изключена, малко след като Ая е родена и Махмуд си казва последно сбогом с нея.

Джейн Солиман, състезателка и шампионка по фигурно пързаляне във Великобритания умира 48 часа след колабирането си в къщи в Бекшир, причинено от мозъчен кръвоизлив, заради прогресиращ рак, установен по време на 26-та седмица от бременността й. Животът на Джейн е бил поддържан в продължение на два дни, а доктор Радклиф от болницата в Оксфорт вкарва в тялото й стероиди, за да помогне на Ая да оживее достатъчно дълго време, докато лекарите успеят да я извадят.

Малко след смъртта й Махмуд отива да види дъщеря си, която вече е в инкубатор.

“Джейн искаше това дете повече от всичко друго и аз ще позволя на Ая да познава майка си, няма да я откъсна от живота й, въпреки физическото й отсъствие. Тя се бори за това бебе и тялото й продължаваше да го задържа, което е наистина невероятно, твърдят и самите доктори. Но Махмуд се зарича, че въпреки това чудо неговата дъщеря ще бъде едно съвсем нормално дете и това ще бъде напълно достатъчно за него. Пред журналисти той каза, че не е спал от дни и на цялото му изражение е изписана болката и това, че Ая е единственият му лъч надежда в момента.

Сега детето е стабилизирано и според думи на самия татко, ако състоянието й продължава да се подобрява тя ще бъде изписана от болницата до 12 дни, макар че Махмуд не е особено обнадежден да се върне в къщата, в която Джейн вече я няма.

“Ако видя дори само един косъм от косата й ми идва да заплача. И най-дребните неща ми напомнят непрекъснато за нея. Но той обещава да запази само хубавите спомени, които да разказва на дъщеря си, когато тя порасне. Как той и Джейн са се запознали, как са били само приятели три години в Абу Даби, където той е работел като мобилен техник, а тя като треньор по фигурно пързаляне. “Джейн беше забавна, саркастична, много мила, бъбрива и много добра танцьорка и ме обичаше наистина много”-казва той. “ Няколко месеца след запознанството ни аз просто я попитах дали би искала някой ден да стане моя съпруга, не й предлагах, а просто исках да знам за чувствата й. И един ден тя ми каза: “Помниш ли, когато ме попита дали бих станала твоя съпруга?” Тогава аз наистина и предложих, а тя отвърна “ Ти никога не правиш нещата като хората и затова те обичам!” и каза “Да”.

Джейн приема исляма преди да сключат брак през 2007-а година и малко след това се местят във Великобритания. Тя прави спонтанен аборт, но само след месец разбира, че отново е бременна. “В началото всичко беше нормално, докато един ден тя не се прибра със страшно главоболие. Първоначално и двамата си мислехме, че ще й мине, но тя няколко дни не успя въобще да спи заради болката. Малко преди да се обадя на линейка, за да бъде откарана в болница тя колабира и успя само да промърмори няколко неразбрани думи. През цялото време по пътя към болницата аз държах ръката й и повтарях, че съм до нея. Тя беше със затворени очи, но сълзи капеха по бузите й, затова съм сигурен, че ме е чувала. Направиха й всички изследвания и установиха, че е мозъчен кръвоизлив и че е имала тумор, който обаче не се е развил по нормалния начин и затова не е имало признаци до последния момент. Малко след като ми казаха това лекарите отидоха бързо при нея по спешност, а след като се върнаха ми съобщиха, че Джейн си е отишла и живота й е поддържан само от специална система. Тогава беше поставен и въпросът за бебето. Аз настоявах да го спасят, но ми казаха, че рискът за него е прекалено голям дори да бъде извадено живо. И все пак заради Джейн, заради любовта ни, аз настоявах. Денят преди Ая да се роди аз свалих халката от ръката на Джейн (нещо, което никога не съм предполагал, че ще направя), а на следващия ден, след като дъщеря ни се появи на бял свят жива аз просто не можех да ида при нея. Двамата с жена ми си бяхме обещали, че ще я видим за първи път заедно. Сега съжалявам за това, че изчаках толкова. В момента, в който я видях, животът отново се завърна за мен, намерих нов смисъл. Въпреки огромната мъка сега искам да направя всичко за дъщеря си Ая, защото тя вече е моят живот. И обещавам, че ще направя всичко възможно, за да й разкрия какъв прекрасен човек е била майка й. Трябва да знае, че тя се е борила за нея с всички сили и че наистина е едно чудо-нашето чудо с Джейн.

 Статията е преведена по материал от :

http://www.dailymail.co.uk/femail/article-1120213/My-wifes-gift-Father-miracle-baby-born-days-mother-died-describes-shattering-grief.html