Какво всъщност се случва?

Детето ви не спира да отговаря с „Не” на всичко, което му кажете. Това е „отрицанието на малките деца”. Причината, поради която го правят е проста – осъзнали са, че могат. Детето ви току що е открило, че има свободна воля и иска да я упражни.

Тази фаза в развитието на детето обикновено идва изненадващо за родителите му. Обикновено се случва около втората годинка на детето, но може да ви споходи и по-рано. Понякога децата искрено се забавляват да ни отговарят с „Не”, могат дори да експериментират с тона и начина, по който го изричат. Съветът ни е да не влагате излишни нерви – това е фаза в развитието, която е не по-малко важна от пишкането в гърне например.

Отрицанието може да изчезне така внезапно, както се е появило. Но докато трае периода му, може да опитате няколко техники за справяне със ситуацията „НЕ”.

Какво да направя?

Предложете на детето да избира. Умен начин да позволите на детето си да изявява свободната си воля, без да създава излишно напрежение е като му предложите да избира между две неща. Например „Сок ли искаш или мляко?” е въпрос, на който не може да отговори с „Не”, но ще се чувства удовлетворено от това, че е взело собствено решение. Предлагането на избор е достатъчно добро решение и за двете страни и може да бъде използвано за всяко нещо в ежедневието – игрите, облеклото, храната… Разбира се, когато дойде време за сън, ще трябва отново да преговаряте. Но пък ако наследникът ви се държи не особено добре с някого, може да го попитате „Ще си играеш ли кротко с децата или предпочиташ да играеш сам/а?”.

 Ако детето отказва да избира, може да приложите техника с определено време, което му давате, за да вземе решение. „Броя до 10 и ако не решиш – избирам аз”. Все пак вие сте родител и определяте правилата, така че поставеното по този начин условие не пречупва детската воля. Все пак използвайте тази техника по-рядко, защото губи силата си ако прекалите.

Направете така, че да изглежда, че има избор. За да осъществите тази техника, не трябва да забравяте две неща – вие знаете повече от детето си и всяко нещо може да изглежда като взето от детето решение. „Искаш ли да слезеш от колата или ще си поиграеш още 2 минути и тогава ще слезеш?”. И в двата случая детето ще трябва да слезе почти веднага. „Така ли да ти облека пуловера или ще го носиш наопаки?”. Рядко някое дете ще избере да носи дрехите си наопаки. Но в случай, че предпочете това – позволете му. Детето трябва да е сигурно във вашата коректност, както и в свободата на избора си.

Научете детето на други отговори. Една от причините детето да отговаря с „Не”, е че просто не разполага с по-богат речник. Може да го направите да изглежда като игра. Например: „Кое е обратното на „не”? „Да”; „Кое е между „да” и „не”? „Може би, възможно е и т.н.”. Също така „Кой е учтивият начин да кажеш „не”? „Не, благодаря”. Ако детето ви обича да вербализира няма нищо страшно в това, да го научите на по-дълги изречения „Не, благодаря много, но не бих искал/а.”

Може да направите отговора „Не” по-малко автоматичен или дори да постигнете „Да” ако предварително разигравате ситуации. Например „Какво би отговорило котето ако го попиташ иска ли малко млекце?”, когато детето отговори с „Да!”, продължете с „А какво ще кажеш ти ако те попитам искаш ли закуска?”. С повечко късмет детето ви вече ще е достатъчно развеселено, за да откаже закуската.

Внимавайте как самите вие отговаряте. Детето може да употребява „не”, защото често чува този отговор отправен към него или защото вие го използвате обичайно. Опитайте се да използвате отговори алтернативни на „Не”, когато е възможно. Може да използвате приемливи за случая фрази, които също да носят смисъла на „не”, но да не го изричате директно. Например „Опасно е да се играе на стълбите, нека поиграем на площадката.”, „Ние не удряме котето.” или „говори по-тихо, не сме навън.”

Отстоявайте позицията си. Ще има случаи, при които усилията ви да омекотите ситуацията или да разсеете детето няма да дадат резултат и ще чуете „Не!”. Ако, например, детето спре по средата на улицата и откаже да продължи да ходи преместето го. Бързо и безапелационно. Детето трябва да знае, че въпреки, че всеки притежава собствена воля и право да я изразява, трябва да се спазват определени правила, които не подлежат на коментар. Едно от тези правила, безспорно е за безопасността на улицата. За детето е полезно да знае кой е по-големият авторитет и кой определя правилата. Това е не по-малко полезно от изграждането на собствено мнение.