Вярно е твърдението, че децата имат по-голяма интуиция от нас и че в определени моменти те се оказват много по-умни от възрастните. Те са и доста по-големи инати понякога и не рядко се случва само за да слушат плача на детето си на публично място родителите да го излъжат за това, което плаче. Но това е само една от ситуациите, които карат родителите да мамят своите деца, мислейки си, че те са прекалено малки и няма разберат за какво всъщност става въпрос.

Един от добре познатите методи е отвличането на вниманието на детето. Тези опити обаче оказват влияние чак след 2-годишната възраст, но по този начин доверието на детето към родителя намалява постепенно, което оказва влияние и върху по-нататъшното му възпитание.

Неоценяването е също нещо, което не се препоръчва. Много хора са свикнали, чувайки дадено желание на детето си да заявят, че не него не му трябва подобно нещо, без да разбират колко силно всъщност го иска и колко тежки са за него подобни думи.

Директните лъжи също са доста често срещани, но трябва да се разбере, че детето се учи най-вече от родителите си и няма начин то да не разбере за лъжата, а след време то само ще използва такава, много по-сериозна.

Всяко семейство преживява кризисни ситуации и не винаги мненията на майката и бащата съвпадат. Много важно е в един подобен период въпреки неразбирателствата да се намери баланс, защото при една подобна ситуация детето се обърква. И най-важното е родителите да бъдат максимално искрени с детето, което вече започва да се учи.

Идва един момент, в който детето започва да задава много въпроси, опитвайки се да опознае околния свят. Интересен момент за всеки родител е този, в който детето зададе въпроса “А от къде идват децата?” Тук се измислят всякакви версии от родителите, които от кои по-невъзможни и нереални. В този случай всеки родител трябва да прецени какво обяснение да даде, но то задължително трябва да се доближава до истината.

При отговарянето на всякакви въпроси на детето отговорите трябва да са максимално подробни.

Обясняването на въпроса с живота и смъртта също е основен. Тук е добре да се измисли история, която да не плаши детето, а да изглежда максимално красива и обикновена. Ако родителите са прекалено религиозни не бива детето да се засипва с информация, а да се обясни съвсем простичко за най-важните религиозни факти, а ако се представят като приказка любовта на детето към религията ще навлезе в живота му много по-лесно.

Най-важното е при общуване с детето дискусията да е максимално леко поднесена, за да може да разбере то всичко, което иска да разбере. И разбира се основна част от възпитанието и навлизането на детето към живота е искреността.