За всяка майка е добре дошло да си седи в къщи да се занимава само с новороденото си дете. Всеки преминал през този период обаче знае, че след това почивката се връща тъпкано, освен това не всяка майка има възможност да си вземе достатъчно продължителна отпуска, а и реализацията на една съвременна жена в никакъв случай не предполага дълго отсъствието от работното място.

За това как да се съвмести интереса на жената и това на детето ще преценим в този материал.

Да се отделя ли майката от детето си: къде и за колко време?

Доста разпространена е идеята, че на майката изобщо не и нужно да работи. Това до някаква степен е вярно, защото докато детето не навърши най-малко четири месеца е задължително майката да бъде почти неотлъчно до него.

С порастването на детето разделите между двамата могат да стават по-продължителни. За децата до една годишна възраст е позволено разделянето за 3-4 часа 2-3 пъти седмично или поне до момента, в който детето се научи да ходи уверено. През втората година това време на раздяла значително може да се увеличи. Да кажем за около половин ден 2-3 пъти седмично. Такъв график дава възможност на майката да подобри квалификацията си в дадена сфера и да отдели време за себе си.

Психологическа промяна за неработещата майка

Когато една активно работеща жена роди на нея й е много трудно да стои затворена прекалено дълго време в къщи. Това до голяма степен започва да я натоварва психически, което се отразява и на детето и на околните . Добре е всичко около майката да се грижат за нея и да осигуряват максимално интересни преживявания, които да я разведрят от време на време. Всичко това е характерно за първата година след раждането на бебето. След втората година нещата започват да се оправят, но пък идва време да се тръгва на работа. Тук също е нормално да започне един период на адаптиране, през който жената е възможно да се почувства отново безпомощна. Важно е обаче да се окаже подкрепа през тези периоди.

Има обаче мъже, на които им е доста трудно да разберат нежеланието на жените си да оставят работата си. Всеки в семейството има своите очаквания, които е добре да бъдат съобразени с желанията на всеки по отделно. Ако в семейството има много деца или възрастовата разлика между тях е малка въпросът с продължаване на кариерата е препоръчително да се отложи, но не бива и да се пренебрегва след преминаването на известен период от време. При положение обаче че майката в никакъв случай не може да бъде в отпуска тогава е добре бащата да поеме част от нейните функции.

Ето и някои въпроси, които е добре човек да си зададе при тази ситуация:

-         харесва ли ми да си седя в къщи?

-         Кой беше инциаторът на това да оставя работата си?

-         Бях ли вътрешно съгласна с това решение?

-         Как се възприема моето положение от останалите и от мен самата?

-         Не пречи ли това на моето развитие?

-         Останаха ли ни общи теми с мъжа ми, освен тези отнасящи се до домакинството?

Отговорът на тези въпроси е най-добре да се дадат заедно със съпруга.

Проблем за жените е и чувството на вина. Обикновено работещата усилено жена след раждане се чувства виновна, че не е отново на работа и стои със скръстени ръце в къщи без да прави почти нищо, което до голяма степен не е вярно. При прекалено силно желание за работа, разбира се, никой не може да забрани на майката да отделя време и в офиса си, но тогава това време трябва да е съобразено с времето, отделяно на детето.

При седенето в къщи на всяка майка й се налага и да домакинства, но при това положение е препоръчително поне през първите месеци да се наеме жена, която да помага за това, за да може да се отделя повече време на бебето.

Честа е реакцията на детето да започва да плаче при идването на майката, която пристига от работа. Това според психолози е нормална реакция на протест на бебето.

За да не се травмира едно дете е задължително да му се отделя необходимото внимание и любов. Доста често децата в ранна възраст си мислят, че родителите им не ги обичат точно заради постоянната им липса.

Друг много важен момент е качественото общуване с детето. Трябва да му се говори, да се слушат всички неща, които то иска да каже и най-вече всяка една майка трябва да проявява много търпение към своето дете, колкото и изморена да се чувства тя.