Всички бебета плачат, някои повече, други по – малко. Плачът е една от най-познаваните от родители и педиатри поведенчески реакции на кърмачетата. Описани са няколко причини за ПЛАЧ на бебето до 3 месечна възраст:

На първо място те се асоциират с Кърмачески колики; Второ може да се говори за наличието на т.нар.  ди-стрес-синдром между майката и детето. След пика на плач през втория месец, плачът не затихва, а продължава. В семейството се откриват рискови фактори като психо-социални конфликти, настъпили преди и запазващи се и след раждането; Често бебето е „дете с труден" темперамент, което са индивидуални различия и стават явни в по-късния живот, като предразположеност към отрицателни емоции, по-бавна адаптация. Бебето може и да плаче в резултат на централно нарушение на регулаторни функции.

Когато бебето плаче повече от обикно­вено е важно да се открие причината за неговия произход – може би е време да смените пам­перса, време е за поредното хранене или иска да го вземете на ръце. Ако бебето плаче продължи­телно (часове) и нищо не е в състояние да го успокои, потърсете лекарска помощ, но небива да се забравя, че през първите месеци пла­чът на бебето е начин за общуване.  

Кърмаческите колики се определят като възникващ на пристъпи, свръх ПЛАЧ при нормално развиващи се и здрави кърмачета. Часовете на плач се наблюдават предимно в късния следобед и вечер. Епизодите се появяват спонтанно, без никаква връзка с околната среда, определят се като продължителни и неутешими. Характерни са позите на присвиване, напъни, почервеняване, подуване на корема поради натрупване на газове, гримаси на болка и изпускане на газове.

Кърмаческите колики са един от най-честите и ранни проблеми, за които родителите търсят помощ от педиатъра. Обикновено започват от 2-рата – 3-тата седмица след раждането и продължават до 3-4 месечна възраст, като не зависят нито от пола на кърмачето, нито от това дали се кърми или е на изкуствено хранене.

Според  правило на „трите тройки” - КОЛИКИТЕ представляват плач, продължаващ най-малко 3 часа на ден, 3 и повече дни от седмицата, траещ най-малко 3 седмици.

Честотата на КОЛИКИТЕ е различна и зависи от типа на проучванията (проспективни, ретроспективни). Установено е, че над 1/3 от кърмачетата страдат от КОЛИКИ. С възрастта те намаляват, като след 12-тата седмица се наблюдават при около 8.5-10% от кърмачетата.

Коликите са „горната граница” на широкия спектър на нормален плач на нормално развиващо се бебе. Клиничните проучвания потвърждават, че кърмачетата с колики са здрави, „нормални” бебета. В по-малко от 3% от случаите причината за коликите е органично заболяване.

Причина за КОЛИКИ при кърмачетата е натрупването на повече от нормалното количество газове в червата. Ясна е връзката с подуването на корема, хълцането и флатуленцията. Чревните газове имат два произхода – външни (погълнатия въздух) и вътрешни (образувани в самият храносмилателен път). Основен източник на газове е дебелото черво, където бактериите използват множество субстрати, за да осъществят т.нар. вторична ферментация, което е повторно разграждане на храната вследствие  нейното първично непълното и разграждане.

В кърмаческа възраст причина за тяхната поява са стомашно-чревните смущения у бебетата породени от непълното или затруднено усвояване на въглехидратите, приемани с майчината кърма или адаптираните млека, а именно непълноценното усвояване на млечната захар (лактозата).

Лактозата е основния въглехидрат в кърмата и в повечето адаптирани млека. Нейното усвояване се осъществява с помощта на ензима лактаза, който се синтезира в тънкото черво и разгражда лактозата до глюкоза и галактоза за нейното лесно усвояване от организма.

Проведените през годините проучвания установиха, че повишеното отделяне на газ при здрави кърмачета, при нормални условия на хранене, е резултат на непълното смилане на лактозата в червата. Това състояние е известно като „функционална лактазна недостатъчност” или „забавено функционално узряване на лактазата” и се наблюдава през първите 3 месеца след раждането.

При повечето кърмачета „функционална лактазна недостатъчност” причинява повторна ферментация на лактозата в дебелото черво, при която се образуват късо-верижни мастни киселини, млечна киселина и се отделят Н₂, СО₂,. Количеството на натрупаните газове се увеличава непрекъснато през целия ден (бебето приема мляко, като единствената храна за кърмачето), те трудно се отделят или абсорбират, чревната стена се раздува, появява се ретроградна перисталтика. Всичко  това причинява БОЛКА=КОЛИКИ.

Липсата на достатъчно лактаза води до стомашно-чревен дискомфорт, болка и непрекъснат плач.

Компенсирането на физиологичната лактазна недостатъчност при кърмачета с колики облекчава тяхното състояние и намалява продължителността на плача.

В заключение може да се каже, че кърмаческите колики са чест проблем и при диагностицирането им е в сила правилото на „трите тройки”. Не са препоръчителни чести промени на адаптирани млека тъй като  могат да причинят допълнителни здравословни проблеми на детето. Известни са множество безвредни средства за лечение, но с недоказана стойност. Използват се редица препарати  за повлияване на коликите, напр. отнемащи чревните газове, но те нямат отношение към първопричината за тяхната поява, съответно и за лечение.

Добавянето на капки лактаза към млякото на кърмачетата с колики значително облекчава тяхното състояние, като подобрява усвояването на въглехидратите, намалява образуването на газове и съкращава времетраенето на бебешкия плач.Капките лактаза са подходящи за подобряване усвояването на лактозата при кърмачета с колики, като и при вторичен лактазен дефицит, при персистираща постентеритна диария или при късно проявен лактазен дефицит (възрастов тип).