Детето още не се е родило, а вече е болно

Първо трябва да изясним какво точно е детския паралич. Както успя да ни обясни специалистката И.М. Сеченова, подобни разстройства възникват в резултат на недоразвит мозък и нарушенията на активността му в различните етапи на развитието се характеризират с неспособността за запазване на нормална поза и изпълняване на произволни движения. С други думи, церебралният паралич е заболяване, свързано с нарушение в главния мозък (основно на тези участъци, които контролират движенията). Формира се при детето още когато то се намира в утробата на майката, но не е изключено и болестта да се появи по време на раждане, както и през първите три месеца от живота на бебето.

Съществуват различни видове на развитие на ДЦП, основните от които се разделят на три групи: пред родилни, родилни и след родилни.

През първия период мозъка на детето може да пострада, ако майката има хронични заболявания като например, анемия или диабет. Освен това голяма е вероятността и за възникване на патологични процеси, ако в периода на бременността жената употребява алкохол, наркотици, приема силно действащи лекарства или се занимава с тежка работа. Болестта може да се появи и при жени в напреднала възраст или при такива, които имат вътрешни инфекции.

В момента на поява на бебето също има риск от предизвикване на детския паралич при много затруднено раждане или обратното-при прекалено бързо раждане. След него на тази болест се появява през първите месеци като следствие от травми или тежка болест, например менингит или сепсис.

Трябва да се отбележи, че специалистите причисляват детския паралич към болестите с обединени от термина “полиетиологичност” Това означава, че ДЦП като правило е обусловен от въздействието не на един, а на няколко фактори при това е много трудно да се определи какви точно.

Основни видове ДЦП

Според специалисти до днес няма общоприет признак за класификация на детския паралич и все пак са известни няколко форми на заболяването:

-         Двойна Хемиплегия: При тази форма на болестта в еднаква степен са нарушени функциите на горните и долните крайници.

-         Спастична Диплегия: В този случай са увредени краката. При опита на болния да стане те се кръстосват.

-         Хиперкинетична форма: Характеризира се с наличието на произволни и неконтролируеми движения, които се разделят на няколко вида: хорей(бързи, приличащи на танцувални), атетоз(бавни) и хореатетоз(комбинация от двата вида).

-         Тонически-статична форма: Тя се отличава с нарушение на равновесието и при нея може да с наблюдава и треперене на ръцете.

-         Хемипаретична форма: При нея има нарушения на основните функции на горните и долните крайници.

История по въпроса

Детският церебрален паралич, както и много други недъзи, е болест с доста история. Нейното описание, както потвърждават историците, се среща още в трудовете на Хипократ. Основоположник на едно задълбочено изучаване на тази болест е британския хирург Джон Литъл, определил факторите за поява на заболяването.

Освен това в самото начало на кариерата си ученият Зигмунд Фройд се е занимавал с въпросите, свързани с ДЦП и е описал много форми на болестта, послужили за основа за класификациите й.

ДЦП може да се избегне още в самото начало

Трябва да се забележи, че явни признаци за поражение на централната нервна система при бебето не могат да бъдат установени със сигурност до година след раждането му. В такива случаи състоянието на детето се разглежда по-скоро като следствие от вътре утробно поражение на нервната система. При условие, че навреме бъде назначено адекватно лечение и родителите на детето започнат да изпълняват стриктно съветите на лекаря, до няколко месеца е възможно значителното подобрение на състоянието, а в много случаи и нормализация на работата на двигателната система.

Според експерти, този процес е реален, доколкото пораженията на мозъка не са с прогресиращ характер. Освен това мозъка на детето има много големи резерви и способности за адаптация и не е изключено други участъци да изземат функциите на вече поразените. Ако обаче след изтичането на една година бебето запази стойката си и продължава да има усложнени движения болестта вече задължително се констатира. Родителите трябва да са наясно, че перинаталната енцефалопатия не се лекува сама, така че ако при наличието на отклонения не са следвани и стриктно изпълнявани никакви рехабилитационни програми, вероятността за дооформяне на паралича е равна на почти 100%. Клиничната проява на ДЦП може да бъде много незначителна или доста изявена. Най-напред при болните се наблюдава  патологичен тонус на ръцете: те могат да бъдат или много стегнати или отпуснати. При болните от ДЦП движенията обикновено са резки и могат да бъдат неконтролируеми и безцелни. Хората, страдащи от подобно заболяване не могат да контролират езика, устата и гърлото си, затова имат и проблеми с речта. При бебетата може да се наблюдава и частична загуба на слуха или епилептични припадъци. Някои деца с тази болест изостават и психически от своите връстници, а това се обяснява не само с основните поражения на мозъка, но и с нарушения във формирането на двигателната и вестибуларната система на организма.

Профилактика и лечение

Детският церебрален паралич е едно наистина тежко заболяване, затова всяка жена, която реши да стане майка е длъжна да вземе мерки за това да предпази детето си от такава беда.