На 19 октомври Новините на PRO.BG стартират кампания под надслов „Детство, моля”, която има за цел да покаже историята на „изгубеното” поколение на България.

От понеделник в новинарските емисии на медията репортерите Диана Радева и Татяна Жилкова ще разкажат за тези българчета, които са оставени на грижите на баби, дядовци, близки или далечни роднини, или просто приятели и добри хора, тъй като родителите им са принудени да се грижат за оцеляването на семейството далеч от дома.

Над 2 милиона българи са заминали да работят в чужбина, принудени от обстоятелствата. Децата им обаче често остават тук. Колко са тези деца, как живеят и как растат нито една институция не знае и не се интересува. Официална статистика за техния брой няма, но потърсени от репортерите на PRO.BG за коментар представители на властта признаха, че такъв проблем съществува.

Заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето Христо Монов коментира проблема така - „По различни поводи ние опираме до този феномен - фактическо неживеене на дете в семейството... Много е трудно да се направи такава статистика. Опитваме. Има региони, където масово са изнесени хората да работят, там всяко четвърто дете е такова.”

Според психолози децата, които растат без пълноценен контакт с родителите си - независимо дали те са в чужбина, или просто не им обръщат достатъчно внимание, защото са заети с работа - ще имат трудности в общуването, ще се чувстват различни, изолирани и неразбрани, ще станат агресивни или ще се затворят в себе си.

Пред камерата на PRO.BG психологът Александра Петрова разгръща темата и допълва - „Базата, която трябва да се постави, но липсва, води до тежки последствия в зряла възраст, свързани с липсата на всякакво доверие и към околните, и към себе си..... Когато родителят се върне, детето задейства компенсаторни механизми: иска да се хареса във всичко, което прави, за да може да задържи родителя. Това е начинът на детското мислене: ако аз съм добър и правя всичко добре, той няма да замине. Това изтощава детето и се стига до психосоматика.”

„Новините на PRO.BG ще поставят на дневен ред още една тема, за която не се говори. Но много скоро ще започнем да усещаме страшните последствия от отчуждението на децата ни. Улисани в проблемите си, често оставяме без родителско внимание и топлина децата си. А те няма да ни простят това.

Задаваме ли си въпроса – какво ще стане?
След кампанията на НОВИНИТЕ „Живот след смъртта. Има!”, която провокира и институциите, и много колеги за извеждане на преден план проблема за трансплантациите у нас, екипът ни ще продължи със своята социална ангажираност”, коментира Жени Павлова - директор „Новини и актуални предавания”.

Можем ли ние хората да решим проблема сами, може ли държавата или институциите да помогнат и как, какъв да бъде този механизъм, който да позволи на всяко едно семейство да остане заедно? Това е въпрос, чийто отговор търсим...

Най-важното обаче е всеки от нас да осъзнае, че родителите трябва да са до децата си, когато те растат и да им дават цялото си внимание и грижа, за да не се сблъскаме в бъдеще с едно изгубено поколение на изоставените деца.

Деца, които днес казват за своите родители „не ми липсват... свикнал съм да живея и без тях” или „дойдоха преди една година само за един месец... не ги познах”, а техните баби допълват със сълзи на очи „изпращат пари за дрехи и играчки... това е и представата на децата за родителите им”.

http://novinitepro.bg/bulgaria/zdetstvo-molya-istoriite-na-izostaveni-detsa-po-pro-bg.html

pro която поколение репортерите тези които баби или просто родителите принудени семейството работят чужбина обаче често деца как растат една статистика няма детето коментира проблема различни ние този дете хората всяко децата без внимание себе трябва последствия към всичко може Това съм много това институциите нас със едно